Време за хапване

И така, започваме със задължителното предястие, което както виждате е рибно. В горният ляв ъгъл е знаменитата Granseola, което не е нищо друго освен вид морски рак, сварен, почистен и деликатното месце е предложено в черупката на рака подправено с лимонов сок, зехтин и понякога маслинка или капери. (МММ!) В дясно се вижда прясна сурова аншуа, долу в дясно пресни скариди, след тях идват невероятните moskardini, малки (новородени) октоподчета, сварени и подправени с ябълков оцет и целина. Жълтото ъгълче е вече обяснената полента, а в центъра се намира още едно класическо за Лагуната ядене - bacala'. Само започвайки с това предястие, вече се чувствате щастливи деца на съдбата..... Ах, да не забравяме да си изядем и шишчето от печени сепийки......

Още едно ястие, което АБСОЛЮТНО задължително се опитва във Венеция - знаменитото fritto misto, което, както вече казах, в този сезон е особенно богато и разнообразно. Различките видове молюски, ракообразни и дребни рибки, характерни само за Лагуната биват панирани и изпържени, гарнирани със задължителните лимонов сок и маслинено олио и в добавка една много лека и деликатна на вкус бяла polenta (нещо като нашия качамак, но не така хранителна и засищаща). За виното вече обясних...

Scampi, или малки морски рачета. Поднасят се всякак - от сурови, прясно уловени, почистени от черупката и гарнирани с лимонов сок, малко черен пипер и задължително маслинено олио (според Чезаре, най-подходящо в това, призведено в Лигурия, защото е по-деликатно и леко от тосканското). Освен това scampi биват прибавяни към спагетите, в ризото - в добавка с някой деликатен и лек зеленчук, характерен за сезона, може да ги намерите в прекрасната, хранителна и оживителна рибна супа (zuppa di pesce), която във влажните ноемврийски и декемврийски дни действа особенно оживително. Изобщо не се колебайте, когато ви предлагат scampi. В добавка- задължителна чаша Prosecco, произведено в плодородните земи на Veneto - Conegliano, Prosecco, Valdobiadene. Ха, наздраве!

риби

Branzini, високо ценени за отличните вкусови качества, ловят се предимно в Лагуната именно през ноември и декември - когато водата вече започва да изстива след летните жеги. Краят на годината е период, който осигурява щедър и обилен риболов, за радост на всички почитатели на рибните ястия. На пазара Rialto или в Chioggia ще видите видове непознати за България. Branzini са най-вкусни на скара, подправени с класическите олио и лимонов сок. Не вярвайте на засуканите рецепти - здравата, питателна венецианска кухня няма нищо общо с префърцунените френски имена. Зелена салата, маруля, жълта полента на скара или картофи на фурна са традиционната гарнитура. Вино - бяло fermo, т.е. сухо и негазирано, най-добре от район Фриули - Токай (или Тай, както е новото му име) Pino Nero, Pino Griggio.

Когато се съвзема от тази кулинарна вакханалия, ще ви разкажа още любопитни неща за това, какво, как и кога се яде в Лагуната. Сега отивам да храносмилам... Чао

Добра храна, сготвена от добри хора

Чезаре и Даян са прекрасен пример за това, как неродените във Венеция се влюбват в нея и стават по-венецианци от самите тях. Даян е родом от Тексас, а Чезаре е с тоскански произход. Срещат се в САЩ, там се женят и решават да се посветят на своята голяма страст - кулинарството. И така, завръщайки се в Италия отварят елегантния локал Al Covo, в последствие признат за най-добрият във Венеция (напук на изисканите и покрити с много повече слава и известност Harry's bar - любимото място на Хемингуей; или Do forni- екслузивният ресторат, през който са преминали всякакви световни знаменитости). Al Covo е съвсем различно нещо - самата идея на локала е да се противопостави на масовата консумация и на масовия туризъм; да наблегне на качеството; на удоволствието от познаването на онова, което се хапва; на дискретната елегантност на обстановката и общуването. Всеки ден на входната врата Чезаре окачва фактурите на закупените продукти и тяхната цена - така гарантира на клиентите си пълна прозрачност по отношение на качеството на предлаганата храна - рибен улов от предната нощ или пък зеленчуци, закупени директно от градинарите на остров Sant'Erazmo.Освен това, менюто е направено така, че всеки истински почитател на добрата храна да може да не наслади на изключителната кухня на Чезаре - има предложения форфе' за 30, 50 и 70 еврои всяко едно включва невероятни специалитети, за някои от които ще ви разкажа.

Бисери...

Прелиствайки случайно из работният си тефтер, намирам тези два бисера. Записала съм ги по различно време, бързайки (ако се съди по ужасния краснопис). Но изчетени заедно, ме впечатлиха: не е ли точно това състоянието на "вечният" пътешественик:

Все туй копнение в духът,
все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края..
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден,
без там пристанище да зная..

Пейо К. Яворов



А ето какво казва една интересна не само с романите си жена:

"Да бъдеш част от нещо непознато е едно от най-хубавите неща в живота"
Агата Кристи

Въпрос на избор?.....

Защо обичам Венеция?

Защото я познавам така, както малцина я познават. Защото ТЯ ми позволява от време на време да видя съкровищата й, да им се любювам, радвам, дори обожавам. Защото тайните й ъгълчета са пълни с изненади, спиращи дъха ти. И защото никога не е същата. Чудесното съчетание на човешки творения в природните такива, я прави винаги различна. Когато мисля за Венеция, си представям елегантна cortigiana, която всеки ден ти се представя с различни тоалети, с различно настроение - понякога е закачлива, понякога студена и недружелюбна, загадъчна, мистериозна, празнична.... Винаги елегантна и никога оттегчена... Обожавам Венеция!

Сан Джорджо

Защо мразя Венеция? - заради чудовището, наречено масов туризъм! Повечето идват за един ден, биват стоварени на площад Сан Марко - един от най-рафинираните площади в Европа, вдъхновил Наполеон да го нарече "салонът наЕвропа", но днес мръсен и претъпкан като софийски автобус. Горките посетители имат обикновенно половин ден, за да се разходят и "видят" града, да си направят няколко снимки за спомен пред някой гондолиер, който ги гледа подканващо с предложение за едно кръгче с лъскавата гондолка за още по-лъскавата сума от 80 евро (но за това и други безобразия по-нататък).Или да си купят някоя и друга венецианска маска, по възможност за не повече от 5 евро, вярвайки, че ще занесят автентичен подарък у дома , но носещ етикета Made in R.C. А когато напече повечко слънцето и потните тела се поуморят, се разполагат на някое сенчесто място на същия този площад и спокойно си организират бивак, вадейки от раниците си направените няколко часа преди това в хотела в Лидо ди Йезоло сандвичи. Бавно дъвчейки и отпивайки от бутилките вода, хората се питат "Аджеба, какво й е толкова хубаво на тая Венеция. Град като град, само дето жегата, гълъбите и блъсканицата е по-голяма!" Ако разпознавате себе си или някой приятел, който ви е описал така своето посещение в градът на каналите, знайте, че нищо не сте видели, само сте се разходили и не много разумно сте изхарчили една бохчичка пари. Но вината не е ваша, а на тези, които позволяват подобни "ескурзии"

дрямка на мраморните стълби на Площад Сан Марко..

бивак пред Базиликата Сан Марко...

площад Сан Марко - преминаването е абсолютно невъзможно през тълпата на седящи оттегчени и уморени туристи. Освен ако не си войствено настроен и не сриташ апатичните физиономии

фонтанът пред ж.п.гарата Санта Лучия, август 2007.