The gift

The gift of work
The gift of money
The gift of friends
The gift of learning
The gift of family
The gift of forgiveness
The gift of laughter
The gift of dreams
The gift of giving
The gift of gratitude
The gift of a perfect day
The gift of love

These are gifts for people who are  truly happy...

Средство за Не-страх

С йога-инструкторката работим върху новите асани в основния комплекс…


Тя показва : свещ, рало, пак свещ. И в един момент гъвкаво и ловко се изметва назад и прави мост!

В главата ми оттеква едно :”Е,НЕ! ТОВА никога няма да го направя!”

Шегува ли се! Аз с моите години, с втърдения си гръб, с огромното си тромаво тяло! Да се мяткам като риба насам - натам!

Два дена се спотайвам в групата и си намирам извинения, за да не опитвам. На третия, обаче, Юлето не пропуска да ме попита :”Справяш ли се?” Кротко признавам, че не. В следобедното занятие преминаваме инструкциите. Юлето ни приканва да излезем пред групата и да пробваме. Хем ми се ще, хем не ми стига куража. Другар по постелка ме подкрепя: „Върви, върви опитай!”. Ставам, с колеблива походка си проправям път сред разположилите си на земята колеги и се чувам как казвам на глас:”Ей сега умрях!” Признавам, страх си ме беше. Ами ако ми се повреди нещо гръбнака? Винаги ми е бил слабото място. Юлето благо и спокойно започва да ми дава инструкции. Повдигане на краката, свещ, рало. До тук добре! Пак свещ. „Левият крак свий към главата, десният назад към пода…” Замръзвам в движението. Единият крак притиска главата ми, а другият виси безнадежно във въздуха. Не успявам да намеря земята – тя просто е изчезнала. Обхваща ме лека паника и съм на път да се откажа, но едно нежно докосване и няколко окуражителни думи ми помагат да се отпусна назад още малко. Приземявам се първо с десния,а после и с левия си крак. В този момент изненадващо усещам как гръдният ми кош се… отваря! Все едно някой разряза с огормна лозарска ножица гръдната кост и ме накара да вдишам. И още. И още. И още. Дробовете ми се пълнеха с въздух за първи път. Усещах си сърцето. Усещах себе си. Извиках от изненада. Около мен се разнасяха бурни аплодисменти – колегите горещо ме подкрепяха за успешния ми опит. Но те не разбираха – аз започнах да вдишвам дълбоко.

Усещането за „отвореност” продължи дълго, след като се върнах на мястото си. Бях леко замаяна и щастлива в същия момент. Помислих си: „Там където умът се страхува, тялото се справя без проблеми. Трябва само да му имам доверие и да го оставя да си върши своето.” А сърцето ми продължаваше да се радва на лекотата си. Беше свободно и готово.... ”за любов”, допълних аз, сядайки в лотос за минутите медитация...

Оттогава не пропускам да си „отварям” тялото. Всеки път, когато почувствам, че ежедневието и умът ми вземат невротичен превес над моето чувство за свобода и хармония, знам, Мостът ме чака, за да ми помогне…

Благодаря ти, Юле!

Меланхолично

Недоизказани мисли...
Недозададени въпроси...
Недосподелени спомени...
Недоизживяни чувства...
Недосбъднато бъдеще...

Пропуснат момент...

Тъга...

Като стара и добра къща, никому нужна вече....

За сигурността и живота

Когато душата ми е бременна с проблеми, а вдъхновението ужасено е избягало от мен, търся сила и кураж в книгите. На бюрото ми лежи "Малката книжка на реалният живот".  Отварям напосоки. Усмихвам се. Думите, които изтичат пред очите ми са точно онова, от което имам нужда в момента:


Всички търсят сигурност и точно затова се оставят живота да им се изплъзне.
Колкото си по-сигурен, толкова си по-мъртъв.
Животът е опасност.
Поради което съществува само един начин на живот - пълният с опасности.
Рискувай винаги всичко: бъдещето не е сигурно, защо да се притесняваш?
Живей с риск и с радост.
Живей без страх и чувство на вина.
Живей!

Ошо

Любов и свобода

Много е лесно да се откажеш от Любовта и да останеш сам.
Но да обичаш и да не ревнуваш,
да обичаш и да не се отнасяш собственически към любовта си,
да обичаш и да даваш абсолютна свобода на другия,
това е истинската, грандиозна реализация на Любовта...

Ошо

Не се страхувай!

„Страх ме е, че отново се влюбвам в теб...”казваш, без дори да ме погледнеш.
Замръзвам с усмивка на лице. Искам да се направя, че не съм чула, но не мога.Сърцето ми лекичко изтръпва. Въздъхвам куражлийската. Продължавайки да се взирам в теб, бодро изтърсвам: „Няма страшно!” И сменям темата...
Но случилото се остава в мен. Върти се из главата ми през цялата вечер. Мислите продължават да зреят, дори когато тялото ми отпуснато в блаженство, спеше до твоето.
На сутринта се събуждам с кънтящото „Няма страшно!” И разбирам – не съм го казала само на теб. Казала съм го и на себе си.

Не се страхувай!
Любовта не винаги наранява. Любовта не винаги предава. Любовта не винаги унищожава.
Зависи какво искаш от нея...

Не се страхувай!
Искай мъдро и умерено. Искай толкова, колкото наистина можеш да понесеш. Искай толкова, от колкото действително имаш нужда. И нито капчица повече...

Не се страхувай!
Обичай смело и страстно. Иначе Любов ли е? Давай щедро и с радост онова, което имаш и искаш да дадеш.
И не претендирай замяна..

Не се страхувай!
Радвай се, че и днес можеш да се влюбиш. Любовта е дар от боговете. Не я опошлявай със земни дела..
Иначе тя ще се превърне в сделка....

Не се страхувай!
И ще можеш да полетиш към Луната

HAPPY YOGA

Скромни впечатления и размисли, след интензивен йога-семинар...




Йога не е спорт. Йога е път.

Много хора (вкл. и пишещата) се захващат с йога, поради чисто „спортни” причини – за да се тонизират, за да се справят със стреса, за да отслабнат, дори от любопитство .Считат йога за полезен и лесен спорт, който може да има положителен ефект върху тяхната физическа кондиция. Но с течение на времето (и практикуването), нещата се оказват съвсем различни: Йога е път. Различен, индивидуален, труден или лесен, приятен или катарзисен..., но все пак, път! А накъде води, зависи от това къде човек иска да "отиде".



Йога е всеприемаща и ненасилваща

Няма ограничения или изисквания. Не е необходимо да сте млади, с тренирани фитнес тела и с почти олимпийска издържливост. С йога може да се занимава всеки – стига да има желание. В йога няма добро или лошо изпълнение – всеки прави това, което може и до колкото може.



Йога е симетрия и хармония

Всяка асана има своята противоположна, „хармонизираща” такава. Комплексите са така построени, че се търси симетрия в позите и натоварванията. Например – ако сте правили „свещ”, задължително след това трябва да направите и „риба” – за да се уравновесят усилията на използваните мускулните групи.

Йога е постоянство и дициплина

(Тук моята непостоянна близнашка душа охка). Йога изисква постоянство и дисциплина. Без тези двете, е немислимо да се очаква какъвто и да е било ефект от заниманията с йога. Всеки ден, в един и същи час, с едно и също усърдие... Лека полека тези качества ще се прехвърлят и в другите сфери на живота ни. Едва тогава може да се каже, че практикуваш йога .



Йога е самонаблюдение и самоконтрол.

Удивително е как повдигането на един крак за четири такта вдишване може да подобри способността ни за самонаблюдение и самоконтрол. Ако правите асани, мислейки си за проблемите на житието-битието, по-добре станете от пода и идете във фитнес залата. Защото йога не се прави само с тялото – йога се практикува преди всичко с ума. Да наблюдаваш и минималното движение и състояние на една мъничка група мускули, да отпускаш или разтягаш съзнателно същите, да контролираш дали гърба ти е изправен, раменете отпуснати, ръцете протегнати, да определяш дишането на ритми с пълното участие на волята и съзнанието – ето това е йога. Усърдие на Духа.



Йога е щастие

Постоянството в практикуването на йога, освобождава блокирани енергии у нас (кундалини) и по приятно „магически” начин ни докарва до състояние на лека еуфория, която в обикновенния живот наричаме щастие. Оптимизъм и доброжелателност стават психологическия фон на ежедневието ни – напук на кризи, безпаричие и обществено дирижирана параноя...



HAPPY YOGA!

Светът е оцелял, защото се е смял...

Ето как братушките поддържат духа си:



Друзья приходят и уходят. Враги накапливаются.



Жизнь - как телеграмма, короткая и с ошибками!


Если руки золотые, то неважно откуда они растут!


Старость - это когда будущее становится настоящим.


Стресс это когда с криком просыпаешься и понимаешь,
что еще не уснул.


Время - хороший доктор, но плохой косметолог.


Если чувствуешь, что ты тупеешь - не огорчайся.
Тупеть может только умный.


Люди любят экономить и они готовы платить любую цену за это.


Жизнь, спасенная Вами, может оказаться Вашей собственной.


Индейцы сполна отплатили миру за истребление, дав ему табак.


Когда-нибудь и мы будем говорить "когда-то..."


Обычно козлами женщины называют тех мужчин, которых им не удалось сделать баранами...


Как-то со словом "правда" невольно ассоциируется слово - "страшная".



Недостаток информации рождает лёгкую эйфорию, а её переизбыток - тяжёлую депрессию.


В недрах нашей страны можно найти много полезных ископаемых, а на поверхности - много вредных.



В pазгаp вечеpа на эстpадy выходит хозяин pестоpана и объявляет:

- А сейчас - Белый yжин: дамы yгощают кавалеpов.



Раньше даже ностальгия была намного лучше.



Подруга рассказывает:

- Мужу при выпуске из садика в школу давали характеристику

"Общительный, хорошо кушает и играет"

- знаешь, за 30 лет ничего не изменилось.



Мочевой пузырь - он как сердце. Ему не прикажешь.



Старость начинается тогда, когда больше денег тратится на поддержание здоровья, чем на его разрушение.



Для сохранения хорошей фигуры женщине нужно всего три вещи: тренажер, массажер и ухажер.



Эстpада пpизнала его негeeспосoбным.



Штирлиц всегда знал, что лучше один раз подслушать, чем сто раз услышать...



Всю жизнь боялся, что меня затопят соседи сверху - до тех пор, пока не сгорели соседи снизу.



Муж возвращается домой из командировки, открывает дверь и кричит:

- Жена, я тебе дефицит привез.

Жена: - А какой?

Муж: - ИММУННЫЙ!!!


Если уж наломал дров, то всегда найдутся те, кто раздуют из этого огонь.



Два профессора, специалисты в области ядерной физики, сидят в ресторане и оживлённо беседуют. Мимо их стола проходит moлоденькая эффектная женщина с хорошей фигурой. Оба учёных сразу замолкают, и смотрят на женщину.
Наконец один из них восклицает:
- Надо же, как интересно сгруппировались атомы!


Если правда против вас, повернитесь к ней спиной, и она будет за вами.




Тези и още други бисери ми изпрати моя скъпа приятелка, която, представете си живее не в Москва, а в Ню Йорк...
Привет Таня!

За книгата

Блокирана у дома по принуда – болести и сибирски студ, оттегчена (отдавна) от телевизии и кабеларки и начела се на новини в Нета, най-накрая се оттдадох на старо любимо занимание – книгите. За десетте дена леглови режим бая томчета минаха през ръцете ми. Някои бяха прелистени и отхвърлени. Други – отложени („това не ми се чете сега”). А трети – направо погълнати. И когато казвам погълнати – ето какво имам в предвид:

Защото аз чета така. Сливам се с книгата. Пиша коментари по свободни полета, ако се наложи лепя допълнителни листчета.Дискутирам със себе си и с автора. Оспорвам, съгласявам се, подигравам или се смея – всичко е написано. Затова съм и МнООООго ревнива към книгите си – не ги давам на заем. Все едно да давам на заем част от душата си.Като мине известно време, обичам да прелиствам отново прочетената творба. Припомням си преживяното. Търся промени във вижданията ми. Разбирам дали наистина съм научила нещо и дали съм се придвижила напред в идеите си.

А когато приключа някоя книга, която НАИСТИНА ми е харесала, не бързам да започна друга. Предпочитам да оставя чувствата и впечатленията от прочетеното да в”преседят” в мен известно време. И евентуално да ме „вдъхновят” за някой друг ред или собствена мисъл. Да поникнат, един вид..Ако пък наистина съм много ентусиазирана, добавям и нет-разследване за автора и за историята на написването на творбата му .Понякога ми се дощява и да стегна куфарчето, за да отида на мястото, къде е живял той/тя или където е била написана книгата, но... летящото килимче не ме слуша много, много.

Защо ви пиша всичко това? Защото по времето на моят псевдо-свинско-пилешки грип си дадох сметка за това:

Напук на мрачните видения на Рей Бредбъри или пък на ликуването на XD поколението, книгата, тази вековна човешка приятелка, все пак успява да оцелее и намери място в живота ни. Точно тогава, когато сме започнали да си казваме, че „повече нямам време за това”.

Не е ли чудесно!

Колко близо сме до MATRIX???

Макар, че засенчвам посланието ми от преди половин час, не мога да се сдьржа...
Непременно вижте това и ми кажете

Колко близо сме до MATRIX???



P.S. Благодаря на Борис Луканов, от чийто блог взех този материал. Там има и още....

P.S.

Това не мога да го пропусна...
В късна доба изгледах един филм на Уди Алън, който както винаги ми хареса.
Но най-много ми харесаха последните му думи:

"Истината е винаги една, разликата е в това как я изопачаваме!"

Успешна седмица!!