Когато времето няма значение…

..телефони и компютри стоят изключени и захвърлени…

Блудкавата телевизия, която иначе запълва празните времеви пространства, е напълно забравена. Светът, вън от стените на дома ми, продължава глупаво-френетичния си бяг.

Но за нас това е без значение.

Защото сме в друго измерение. Онова на Мига..

Carpe Diem!

Празник настъпва за очите ни – гледаме се с интерес, с удоволствие, с желание, с уважение, с любопитство и проникновение. Опитваме се да гадаем чрез гънките на телата ни, в релефа на мускулите, силата и мекотата им, в миризмата и вкуса на кожата ни – търсим се навсякъде, както се търси съкровище – с трепет, желание и апетит..

Удивително е, колко бързо се създава интимност между двама души, които са привлечени един от друг! Вече имаме собствена територия, която съхранява първите ни общи шеги и закачки, спомени от типа на:” а миналия път...” Небрежната лекота на въпроси от типа :”А правила ли си...?”, „Обичаш ли да...?”, „Би ли направил...?”, Аз разказах ли ти, когато..?”

Две неназовани правила са пазачите на новото общо и свещенно пространство – не се говори за проблемите на ежедневието и не се правят планове за „утре”. Бъдеще време не съществува за нас, защото инстинктивно знаем, че то е враг номер едно. Бъдеще време ни товари с надежди и очаквания, започва да ни изнервя, ако те не се сбъдват. Бъдеще време изкарва от нас лошите страни на характерите ни. Бъдеще време живее в Кутията на Пандора. И трябва да си остане там...

Тук и сега е нашият свят!

Споделена интимност. Нови телесни преживявания. Откровение. Спонтанност. Нежност. Душевен мир и хармония. Блаженство...

После идва вечерта на насищането.

Телата ни изнемогват от жаждата на душите ни.

А погледите продължават да шепнат:

„I want some more….”

Лепкава сапунка

Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му ми иде да повръщам.


..........................



Първо се започна с лъжите. Докато не се издаде случайно.Намирам sms "Ужасно ми липсва есикът ти. И не само той". Вдигам безумен скандал. Не за друго, ами заради лъжата. Иначе нещата така и така бяха започнали да вървят в една определена посока, която със сигурност не беше „ще остареем заедно”. Последваха извинения, обяснения, обещания.

После се кротна – разболя се тежко и имаше нужда от медицинска сестра. След това от реставратор на унаследен имот...От градинар...От сътрудник в бизнеса... От шофьор... И тъй нататък.



А пък като му се размина букета, започна да пази диета, да спортува и да мърмори все повече. И все повече да се засяда пред компютъра.



Женската ми интуиция се напрегна. Надуши нова лъжа. Намери я. Хакнах му мейла. Той не е технически гений, а аз съм си половин ченге... "Нямам търпение да се срещнем отново! Когато те видях за първи път, исках огромните ти като вълни гърди да ме обгърнат, да откъсна розата на рубинените ти устни..."

Този път нямаше скандали. Просто един ден си събрах парцалките и заминах.



Нямам време за губене с пубертетски истории. Та минахме петдесетте вече!



Сега ме обливат заплахи – от „ще ти счупя главата”, до „ще ти пусна адвокатите”. Пък и други сапунски простотии – сменени брави ("та да останеш на улицата"), заключени с девет ключа в един склад лични вещи и тъй нататък.



В същото време, обаче, по мрежата тече усилена кореспонденция. Насочена към нови бъдещи жертви :”Харесвам много красотата ти, излъчва такава беззащитност”, „Искам да потъна в очите ти и да те опозная до дъно”, „Какъв подарък да ти донеса от Чикаго, кой номер дрехи носиш?” (слабото тяло е важен фактор в избора).



Този път не изобличавам – търся път да се разберем като хората и кой от къде е. Предлагам:”Виж и двамата заслужаваме да сме щастливи, а заедно не можем. Може би имаш нужда от друга? Може би вече си я намерил? Ако е така, ок. Дай да приключим мирно-кротко”.



Последва войнствен отговор:



„Нямам никаква жена! Ти си въобразяваш!”



Моля???



Ами тази, на която писа, че обожаваш мистичната й женственост и нямаш търпение да й облечеш саморъчно подаръка, донесен чак отвъд океана? Тя коя е?



Гледам го тъжно...Той не знае на кого носи подарък, но аз знам. На мен.

Само че регистрирана с фалшиво име и фиктивен профил!



................................................................



Както казах, най-мразя лъжите. Дребните, тъпите, недообмислените. Страшно ме разочароват такива неща. Приличат ми на недоизкусурен сценарий на латиноамериканска сапунка. От ония, лепкавите...