Don Carlos - Сцена на Вековете, 2010, Царевец

За постановката - великолепна!

За снимките - благодарности за съветите, дадени ми от мноооого вещ в професията човек!

А който иска да се порадва на нещо хубаво - идва "Кармина Бурана" ...

На мама гарджето...(по повод на започващите балове или Честито Завършване)

На мама гарджето се роди наистина с пилешко тегло - 1кг 400 грама! Докато се раждаше бомби падаха около Американската болница в Бейрут, където Онази, Съдбата, ме беше запратила по силата на някакъв нейн каприз. Лекарите ме гледаха обезпокоени, клатеха глави в знак на отчаяние и ми бърбореха нещо на арабски... "Няма да оживее!" прошепна ми преводачът от посолството... Даже не можах да се разплача, толкова бях уплашена...

Една година по-късно пак лекари (този път в България) ми казаха: "Майче, това дете няма нито да проговори, нито да проходи, нито да тръгне на училище. Пригответе си инвалидния стол!"

Толкова бях гневна, че не можах дори да се развикам!

Но на мама гарджето не случайно е гардже! Заловихме се за работа, помогнаха ни други по-млади и кадърни доктори. Резултатът?

На мама гарджето на седем години тръгна на училище:

На десет, пропътува заедно с две години по-големия си брат (другото ми гардже!) половин Европа, за да посрещне с мен 2000 година. Научи се да плува, макар че изпитва панически ужас от водата. Пробва какви ли не спортове - от езда, до стрелба с лък!

Героически устоя на кошмарно  24-часово пътуване с автобус, с току що опериран крак, за да победи още един град и да си хапне сладолед с легендата на италианската психоанализа.

 


 

След което заплени и снобското венецианско общество, като водеше умни разговори на перфектен италиански в салоните на иначе трудно достъпните Pallazi Veneziani!

Ще ви издам и една тайна: Влюби се!!

На мама гарджето тези дни пак ме изненада  - има си свой собствен блог!В който не е писал много, но пък за сметка на това е интересно...
На мама гарджето днес е абитуриент! Днес то завършва средното си образование.
След което заминава да учи в Лондон. В Кингс! Понеже докторите му казаха, че човек от него няма да стане....

Сега разбирате защо моето гардже е най-хубавото!!!

IL CARNEVALE DI VENEZIA !

Днес започна Il Carnevale. Обичат го както венецианците, така и хилядите хора от целия свят, които всяка година се стичат в града. Познавам такива, които не са изпускали издание на празника от десетилетия! Тук публикувам една мъничка част от колекцията ми с фотографии, правена по време на това невероятно приключение.E' arrivato il Carnevale, cio'...Ето ме и мен....

Кръстовден

На 5 януари, според народните вярвания, завършват така наречените Мръсни дни (или наричани още Караконджови, Погански дни.)

На Кръстов ден свещенникът "кръщава" вода, като пуска в нея кръст. След това с котле от тази осветена вода и с китка босилек обикаля домовете и ръси за здраве и берекет. Домакините пък хвърлят в котлето някоя дребна монета и даряват отчето с вълна, брашно, боб и др.

В Търновско е разпространен и обичаят Сивуйница. Той се изпълнява само от моми. Една от тях намята червено було (за онези, които не знаят, старите българи са се женели, облечени в червено, а не в бяло). Друга една мома се облича като момък.
Цялата група обикаля къщите една след друга и ръси с "мълчана" вода (вода, над която предната вечер в пълно мълчание девойките са правели своите заклинания).
Вярва се, че сивуйнишката вода прогонва караконджолите и всички зли демонични сили от дома. Ето защо не е задължително да идва поп у дома ви.

С Кръстовден започва зимната група от празници, наречени Водици, които българите са празнували с изключителна тържественост. Водици символизират физическото и духовно пречистване, през което човек трябва да премине, за да може да посрещне силите на зараждащата се пролет. Пречистването, покаянието и прошката са имали много силно присъствие в българските народни обичаи. Без тях не са били възможни съгласието, мирът и любовта - така необходими за оцеляването на човека.

Ако вярвате, или пък ви харесва да бъдете близо до старите ни обичаи, запалете една свещ и обиколете жилището си, правейки прошка и пожелания. Или пък поседете пред огъня на камината (който я има). Не толкова техническото изпълнение на ритуала е важно. А осмислянето и осъзнаването, че от време на време не е зле да се поспрем, да се прочистим от зли помисли и чувства, да простим - на себе си и на тези, които са ни наранили.

Иначе в сърцето и дущата ни няма да се намери място за новото, което ни очаква.
Честити Водици!