Замръзвам с усмивка на лице. Искам да се направя, че не съм чула, но не мога.Сърцето ми лекичко изтръпва. Въздъхвам куражлийската. Продължавайки да се взирам в теб, бодро изтърсвам: „Няма страшно!” И сменям темата...
Но случилото се остава в мен. Върти се из главата ми през цялата вечер. Мислите продължават да зреят, дори когато тялото ми отпуснато в блаженство, спеше до твоето.
На сутринта се събуждам с кънтящото „Няма страшно!” И разбирам – не съм го казала само на теб. Казала съм го и на себе си.
Не се страхувай!
Любовта не винаги наранява. Любовта не винаги предава. Любовта не винаги унищожава.
Зависи какво искаш от нея...
Не се страхувай!
Искай мъдро и умерено. Искай толкова, колкото наистина можеш да понесеш. Искай толкова, от колкото действително имаш нужда. И нито капчица повече...
Не се страхувай!
Обичай смело и страстно. Иначе Любов ли е? Давай щедро и с радост онова, което имаш и искаш да дадеш.
И не претендирай замяна..
Не се страхувай!
Радвай се, че и днес можеш да се влюбиш. Любовта е дар от боговете. Не я опошлявай със земни дела..
Иначе тя ще се превърне в сделка....
Не се страхувай!
И ще можеш да полетиш към Луната
