Какво му трябва на човек, когато е рожденник?
Като дете най-много се радвах на подаръците естествено - кукли, играчки, колело! На младини най-хубаво ми беше да правя купон на свободен терен - не че се случваше кой знае какво (все пак соц.деца бяхме, задръжки дал Господ!). Но странното усещане за липса на контрол и частичка свобода, беше наистина желан подарък.
С годините преживях какви ли не празници: и самотни (имаше такива моменти, в които исках никой да не ми се мотае наоколо); и странни (няма да забравя празникът ми в един от първите китайски ресторанти в София - изви се страхотна лятна буря, а ние седяхме в така наречената градина на ресторанта, свити под мизерен дамски чадър и се опитвахме да спасим отрупана с храна маса). После имаше цяла серия от рожденни дни на работното място (голяма скука, да знаете!); последваха онези от "златната клетка" (да, ама аз избягах накрая).
И когато преди два дена настъпи поредният се запитах: какво да очаквам от него? Оставих Съдбата да ми говори свободно.
Ето кой и какво направи празника ми:
Продавачката на цветя, която, когато разбра, че имам рожден ден... ми подари цветята, които си бях избрала!
Синът ми, който ми съобщава със служебен тон, че съм спечелила награда от Международната организация на Заслужилите Майки и ми пожелава скоро да си намеря .... ново гадже!!
Майка ми, която в леко отнесеното състояние, в което се намира, ме попита:"Всъщност на колко ставаш..??"
Претъпканата "стена" на профила ми във ФБ, където дори непознати хора си направиха труда да напишат нещо хубаво и лично...
Даже "бившите" не ме забравиха....
Голямата изненада дойде рано сутринта, когато получих мило писмо от мноооого далеч, написано от някого, с когото за последен път сме се виждали преди ... 27 години...
А дългоочакваната радост ми я донесе онзи, който измина 500 км, за да ме целуне и да ми подари талисман...
А също и вие, които чете блога ми. Вие също ми правите подарък. Без дори да си давате сметка за това...
Та като си помисля, май най-хубавото нещо, което човек може да очаква за рожденият си ден е, да има хора, които да го накарат да се почувства специален! Останалото е въпрос на фантазия...