Да ви кажа честно, в последната година доста се изолирах от света и събитията в него. Имам си мои кахъри и нямам нито сили, нито време за другите. Телевизия отдавна спрях да гледам, вестници купувам само през зимата - за подпалки. И ако се случва нещо интересно - разбирам го от вас и писаното в блоговете ви. Така съчувствах на Chitanka.com, смях се на Jeleva (някой да си спомня още за нея?) и др. подобни.
Искам да кажа, че в момента съм напълно Аполитична, Асоциална и Акултурна (как звучи само, чак тръпки ме побиват).
Но краят на този ступор настъпи след като видях двата (със сигурност добре известни вам) клипа:
И така. Какъв избор да направя:
Haltura vs. Chalga!?
Художественият образ на ББ или този на ЦЦ?
А може би е най-добре да си направим Bulgar TOP TEN?
Кой знае още колко творби с висока културна стойност и национално значение чакат народното признание!
Предлагайте и гласувайте, братя и сестри!
За Бога....!!!
P.S. Сериозните анализи ги оставям на по-ангажирани хора.
Om Mani Padme Hum пеят тибетските будисти, вярвайки че тази мантра променя негативната карма, прочиства душата и тялото. Понякога е нужно само да отправиш молбата си като послание в Космоса. Ако е сторено с чисто сърце, ще й бъде отговорено...
Хари Ом!
Наскоро си мислех за удивителната ни способност като народ. Умеем да "булгаризираме" всяко нещо, което дойде в нашите географски ширини. И то обикновенно с привкуса на вулгарното или зле разбраното.
Преди няколко дни приятели ми пратиха няколко клипа от Венецианският Карнавал. Там, в един от дворците, по време на голям празник , в който всички са облечени в ренесансови костюми, излизат две италиански хубавици и започват да играят belly dance. Естестенно, те са толкова далеч от оригинала, колкото Луната от Слънцето. Но ми напомниха факта, че напоследък ориенталските танци станаха много на мода на Запад. Затова, леко горда от своята по-ориенталска принадлежност коментирах: "Тези двете нищо не могат. Я елате при мен в България, да ви покажа за какво става дума!" И като капак на моето самохвалство, реших да им публикувам и аз нещо. Влязох във Vbox7 с твърдото намерение да намеря някой добър нашенски пример. Но намерих неща от този род:
Имаше и други - с Азис, Сашка, Ивана, Драгана и коя ли не още ...ана! Но нищо от това, което аз търсех. Преди години, още преди да се зароди чалгата в България, имах възможност да гледам на живо истински ориенталски танци и , признавам, останах наистина запленена от тях. По онова време живеех в Ливан, бомби падаха около нас непрекъснато, но в моментите на затишие, бейрутските феникси отваряха казина и вариетета, и ето какво можеше да се види:
Красивото в този танц надявам се да си го намерите вие. Това, което мен ме заплени, беше сериозността на изживяването, осъзнатостта на движенията и изключителното господство над изразителността на тялото на танцьорката.
Но ние в България сме далеч от тази концепция! .
А тази сутрин, като капак на всичките ми естетически терзания, намирам линк към един репортаж на BBC, поместен както винаги от Борис.
Ето как ни виждат на Запад - нито европейци, нито ориенталци. Просто "Булгар"ци!!
Май е време да си го признаем - сами си правим тази култура, колкото и да ни е неудобно от нея! Хайде стига сме се оправдавали като децата, с "чуждо" влияние. Ефектът "Булгар" надвива и най-претенциозните чуждоземни намеси. И не е нещо ново за нашите географски ширини - достатъчно е да си припомним Добри Войниковата "Криворазбрана Цивилизация"...
