И чудо биде!
2010 година бе превратна за мен. Dalle stalle alle stelle. От пълна самота, изолация, отшелничество, безверие и безбъдещност, през бавно прераждане, пренамиране, препрограмиране, пренастройване и презареждане - до нов оптимизъм, надежди и планове, нов ентусиазъм. Което пък от своя страна разпали нови страсти и огньове, нови полети.
Тези, последните, ме отведоха наистина неочаквано далеч - чак отвъд Океана, в "Обратната" на нас Земя (но за нея някой друг път).
Седя и медитирам.
Съзнанието ми се изпълва с образи на жени, а сърцето ми - с топли чувства. Ако не бяха те - моите верни приятелки, моите посестрими, лечителки, феи-пазителки, които през тази година се погрижиха за мен, днес нямаше да съм тук и да пиша. През същата тази година, пак благодарение на тях научих и две много важни неща - научих се да прощавам и да бъда благодарна. От сърце!
Ето защо този пост е посветен на жените в моят живот.
Започвам с другата Кикиморка - Антонела, сестрата, която като малка не съм имала, но която животът ми тъй щедро ми подари. Която се намесва всеки път като смел боец, за да ме изтръгне от лапите на собствените ми заблуди и слабости и не й мигва окото, ако трябва да ми набие канчето по главата ...:) Която винаги знае, кога е време да ми избърше сополите и кога да ми повтори, казаните веднъж от мен думи и станали нейно мото :”Ще ти мине!” Кога да ме разсмее и кога да ми се оплаче. И дори – кога да ме напие...:) Благодаря ти, сестро! Благодаря и за Пендето и леля Донка, с която май взаимно сме си фенки. Светла Коледа!
На втората ми сестра - Наталия, която ме пази и ми помага, когато затъвам в дреболиите на ежедневието и майка й - леля Цанка, която не на шега наричам "търновската ми майка" (и най-добрата кулинарка, която познавам). Двете ми отворихте широко вратите на вашето огромно, обично семейство и практически ме осиновихте! Да сте ми живи и здрави, и белите и злините да бягат надалеч от вас!
На двете Сашки - старата, която все ме отрезвява с язвителния си хумор, но се притичва (в преносен смисъл - не я карайте да става от компютъра) на секундата, когато изрева в нета, че имам нужда от помощ, съвет или информация; и новата - приемната майка на моите Буби и моя официална орисница, която с магическата си фраза (няма да ви издавам коя е - иначе няма да е магическа, нали така) ме съпроводи чак до любимия си духовен брат. Сашета, идея си нямате, колко ми е хубаво, като знам, че ви има. Стократно да ви се връщат добротата и грижата, които полагате за хората около себе си.
На Антония, която за мен си е винаги Тони, нищо, че управлява половин Европа. Гордея се с теб, радвам се, когато успеем да се засечем някъде по незнайните планетни ширини и дължини, защото знам, че съм една от не многото, които познават твоето палаво, момичешко, неостаряващо и вечно мечтателно същество. Знам, че ще си останеш такава завинаги - оцеляла си толкова много бури! Затова, наистина ти обещавам един ден един букет да е само твой :.)
На моята лечителка и гателка - Крем - топлината на семейството, което си изградила и държиш в силната си женска прегръдка, ми дава надежда за бъдещето ни. Ако има повече като теб с Люси - шъ съ оправим !!! Колкото до звездите... ти знаеш по-добре от мен какво ни чака занапред.
На жената, с която преживяхме една истинска война - тази в Ливан! Скъпа Уляна, посестрима в сгоди и несгоди, благодаря ти, че не си ме забравила и буквално с майчинска грижа мислиш за мен и до днес. Ангелчето е над главата ми... дано да има такова и над твоята.
Наистина съм късметлийка, че имам такова могъщо женско обкръжение! И то продължава да се попълва непрекъснато - мисля си за всички онези кратки, но хубави преживявания и за новите момичета в живота ми - Виляна, която вероятно сега трепери от студ някъде из ашрамите в Индия; Кремена Т. и любимото ми Юле, учителки и йога-дружки; Петя Ст. - строгата преподавателка, която първа ме поведе към брега на възстановяването; Росица - какво щях да правя без твоите невероятни истории по празниците, които ме карат да се смея до сълзи и твоята веща помощ в административните дебри; Мария от преживяването ми в Емен – толкова уютно се чувства човек около теб; Дарина – още не мога да забравя „енергийните” ти ръце, които ме лекуваха;Бистра, Катя, Хриси ..... май списъка наистина се оказва дълъг.
Не искам да забравя и деликатното женско виртуално присъствие – Блага, Ария, Нейзи, Албена, Петя, Ирония И.,Мория, Златина, Авичка, Димитрана, Модерната Вещица, Савлена, Розичка и Щастливото Езерце, Алиса, Нецо, Нощната вещичка (нещо много сме в нет пространството тия с метлите, а?) ... Скъпи сестри по клавиатура, вашите коментари бяха важни за мен и много често ми оправяха кривините като с магическа пръчка. Нека вдъхновението да не ви напуска и през следващата година.
На всички вас Светла и Щастлива Коледа! Пожелавам ви и здраве, и любов, и кураж – да се осъщетвят мечтите ви и да се изпълнят сърцата ви!
P.S. Макар че тези редове са посветени на близки за мен хора, знам че има и някой, който ги чете тайничко с тежко сърце и тъмни очи. Не те виня и не те коря. Разбирам те (и аз съм минала през този кръг на ада, всяка жена рано или късно преминава оттам), пожелавам ти да се възстановиш наистина здрава и силна. И ти благодаря ! Твоето невидимо бдително и укорително присъствие ме кара да не забравям откъде тръгнах, да не се главозамайвам и най-вече да ценя, да се грижа и уважавам това, с което съдбата ме дарява. Светла Коледа и на теб! Ако пък толкова ти харесва блогуването – вземи че опитай. Може и да помогне ...
