Ето, това тук сме Дядо Мраз и аз. Както виждате връзката ни е много силна. Човек би казал:"Любов от първа прегръдка".. Но защо ли сме толкова сериозни, та чак тъжни? Може би, защото ми е казал да го чакам и да се надявам?
Това е една от трите ми детски снимки, оцелели през годините. Сменяла съм домове, градове, държави, но кой знае защо
Тази винаги е оцелявала и ме е придружавала в авантюрите ми.
Та, повлияна от сладникаво-романтичната коледна вълна, която се лее напоследък от някои филмови канали, се сетих за моята снимка и реших да я публикувам.
Не знам дали разбирате, но аз не вярвам в Дядо Коледа. Той идва на 25 декември и посещава предимно Западна Европа и най-вече Америка. Е, от 15-20 години взе да наминава и по нашите географски ширини. И дори моите деца взеха да предпочитат него и се чудят какъв е този Дядо Мраз.
Но аз продължавам да чакам.
Дядо Мраз.
Защото тогава, в онзи ден от снимката той ми е обеща нещо.Обеща ми чудо.
А сега повече от всякога имам нужда от него.
Хайде Дядо Мраз, чакам те вече 45 години. Стигат, нали??
