Saint Valentine или Широкая Масленница?

В неделя по стара традиция се празнува Сирни заговезни. Много мил и хубав семеен обичай, при който по-младите искат прошка от по-старите хора, син от баща, снаха от свекърва и т.н. Така са се предавали народните закони на почитането и прощаването - нещо, което май в ужасно модернизираният ни свят взе да липсва осезателно.А накрая на празничния ден, на мегдана са се палели огромни огньове, на които се е изгаряло чучелото на "стара баба" (символ на отминаващата зима) и са ги прескачали от момците на селото - за здраве и късмет...
Но днес нещата са променени. Знайно е, чуждоземни обичаи и светци заместиха  простоватите, но пълни със символи и съдържание български обичаи (ужасно мразя Хелоуин, вместо нашият Свети дух, например!)

А тази година, като капак на всичко, веселият Заговезни ще бъде буквално "удавен" в море от червени сърчица, плющени мечета с надпис "Ай лъв ю" и блудкаво-сантиментални романтични филмчета, made in Hollywood. Защото все повече хора си спомнят за Свети Валентин (кой е па тоя??), а не за простосмъртното "хамкане".

Затова си намерих противоотрова: ето ви, читатели любими, две извадки от един велик филм:
в него се говори САМО И САМО ЗА ЛЮБОВ, ама по особен, славянски начин.

Ха, да видим кое ви допада повече: Saint Valentaine или Широкая Масленница?

P.S. Естественно, ако Михалков беше българин, щеше да пресъздаде нещо в по-нашенски, балкански дух. Ама го нема.. А и в Yuo Tube има само изпълненията на детски ансамбъл от една забавачница - никой и не рачи да документира нашенските обичаи... Затова се задоволяваме с руските... нали са уж братушки...

P.P.S. Ако имате търпение да изгледате и двете клипчета, ще се забавлявате от душа и сърце!
Бог простить!

Задушница или психотерапия по български

Не знам дали във виртуалното пространство има място за помени. Не знам и как изглеждат виртуалните помени. Но като дойде Задушница - била тя Зимна, Черешова или Есенна, все си спомням един и същи разказ на Елин Пелин.
Със същото име - "Задушница".
Прочетох го и тази сутрин. И какво да ви кажа - все едно е писан  вчера. Все едно е писан за нашето време и за нашего брата..
Да не говорим за финала..
Така че, ако искате да потъжите и да се посмеете, ето ви един бисер на българската литература. Тук помествам само една малка, част, ако искате да го прочетете целия, кликнете върху връзката...
Бог да прости!

Задушница

Стоилка на два пъти яко си смръкна от Станчовата ракия.

- Да пази, да пази, ама нас не опази, Стоилко.
- Е, не можа - хвала му, тамо нему.
- Едната кукувица ни закука, Стоилко - вьздъхна Станчо и се замисли.
- Едната ни закука, Станчо -- въздъхна Стоилка.
Мъглата ставаше по-гъста, по-тъмна и по-влажна.
Станчо и Стоилка седяха на камьните, със забити в земята погледи, мълчаха и
мислеха.

- Мъчно е така, Стоилко - рече по едно време Станчо, без да я погледне и тъжно
залюля глава.
- Мъчно - не, ами мъчно - отговори Стоилка, с очи устремени в земята и
вьздъхна. - Мисля, мисля, по цяла нощ мисля, па не знам...
- И аз много мисля, па се чудя какво да правя. Виждам, че не може така. Ще
трябва да му се тури някой край. Повече зарад децата. Да има кой да ги гледа.
Човек загази ли, барем с двата крака да загази... Божана, горката, много ме
ядосваше... Е-е, да знаеш какъв лук ми кълцаше на главата! Ама аз пак я обичам,
с пръст не съм я докачил, що има една реч. Кой бие жена си - бие ангела си...

-Махни, Станчо, не думай, че.... Какви ги има! Да я биеш, не, ами и земята под
нея да не оставиш - рече Стоилка и се залюля и тежко като сухо дърво.

- Аз не съм от тях - отговори Станчо -Вярваш ли, че откак е умряла, половин
човек съм станал! Мъчно ми е...

Кръстовден

На 5 януари, според народните вярвания, завършват така наречените Мръсни дни (или наричани още Караконджови, Погански дни.)

На Кръстов ден свещенникът "кръщава" вода, като пуска в нея кръст. След това с котле от тази осветена вода и с китка босилек обикаля домовете и ръси за здраве и берекет. Домакините пък хвърлят в котлето някоя дребна монета и даряват отчето с вълна, брашно, боб и др.

В Търновско е разпространен и обичаят Сивуйница. Той се изпълнява само от моми. Една от тях намята червено було (за онези, които не знаят, старите българи са се женели, облечени в червено, а не в бяло). Друга една мома се облича като момък.
Цялата група обикаля къщите една след друга и ръси с "мълчана" вода (вода, над която предната вечер в пълно мълчание девойките са правели своите заклинания).
Вярва се, че сивуйнишката вода прогонва караконджолите и всички зли демонични сили от дома. Ето защо не е задължително да идва поп у дома ви.

С Кръстовден започва зимната група от празници, наречени Водици, които българите са празнували с изключителна тържественост. Водици символизират физическото и духовно пречистване, през което човек трябва да премине, за да може да посрещне силите на зараждащата се пролет. Пречистването, покаянието и прошката са имали много силно присъствие в българските народни обичаи. Без тях не са били възможни съгласието, мирът и любовта - така необходими за оцеляването на човека.

Ако вярвате, или пък ви харесва да бъдете близо до старите ни обичаи, запалете една свещ и обиколете жилището си, правейки прошка и пожелания. Или пък поседете пред огъня на камината (който я има). Не толкова техническото изпълнение на ритуала е важно. А осмислянето и осъзнаването, че от време на време не е зле да се поспрем, да се прочистим от зли помисли и чувства, да простим - на себе си и на тези, които са ни наранили.

Иначе в сърцето и дущата ни няма да се намери място за новото, което ни очаква.
Честити Водици!