Намерих си любима снимкааааааа!!!

Това е една от първите ми дигитални снимки, която мислех, че съм загубила. Днес, случайно, благодарение на един стар компютър, снабден с работещо флопи и едно много оправно момиче, я изровихме от архивите. И много ме зарадва...

IL CARNEVALE DI VENEZIA !

Днес започна Il Carnevale. Обичат го както венецианците, така и хилядите хора от целия свят, които всяка година се стичат в града. Познавам такива, които не са изпускали издание на празника от десетилетия! Тук публикувам една мъничка част от колекцията ми с фотографии, правена по време на това невероятно приключение.E' arrivato il Carnevale, cio'...Ето ме и мен....

На Венеция

Когато си тръгвам от любимият град.


И си давам сметка, че повече няма да го видя.

Не бързам. Вървя бавно. Опитвам се да запомня всеки детайл, който виждам. Всеки прозорец.Всяка врата. Всеки ьгьл на всяка къща, която подминавам.

Вдъхвам дълбоко ароматите, които се разнасят от околните osterie.

Ям за последен път любимото си ястие в любимият си ресторант. Наслаждавам се продължително на всяка хапка, на всяка глътка от изстуденото prosecco.

Вглеждам се в лицата на вече „бившите” ми приятели. Те още не знаят, че ме виждат за последно. Не искам да го знаят. Защото тогава радостта им от това, че ме виждат, ще се замени със съжаление или опечаление. Не искам да ме съжаляват. Искам да ме запомнят усмихната. Пък и не обичам да се сбогувам.

Излизам навън и продължавам да вървя. Да се отдалечавам полека лека от прекрасното сърце на този уникален град.

Колко спомени. Колко меланхолия.

Камбанният звън ритмично отброява стъпките ми.

Не се обръщам назад.

Страх ме е, че ако се обърна и видя още веднъж грациозната красота на най-любимото ми място, няма да издържа и ще се върна обратно...

Девет години!

Девет години от моя живот остават завинаги тук.

Стискам силно зъби и продължавам.

Напред.

Към новото място, към новото приключение, към новата страст.

Addio, Amore mio!