Любимите неща в живота... (пак неделен размисъл)

Днес е 15 лунен ден. Според Лунният календар - сатанински ден. В него нищо не трябва да се прави и нищо не се случва. Слава богу , че свършва в 18,56.

Но май моите сатанински дни бяха цяла поредица - преди 4 дни ми разбиха задното стъкло на колата - ей така, за самото разбиване. Нищо откраднато (то не че имаше какво, де), просто вандалски акт. Кръщелникът ми си разби мутричката, защото превъзбуден от живота, не гледа къде ходи, падна по стълбите и уплаши до смърт майка му. Като капак на всичко, снощи ключът от входната врата се счупи и си остана вътре в партона...

Та ставам аз тази сутрин и чета за 15 сатанински лунен ден. Хм!
Ще правя екзорсизъм!

На лошото ще отговоря с добро.
И си направих списък с любимите ми неща в живота:

ОБИЧАМ:

двамата ми сина - и друг път съм го казвала - най-хубавото нещо, което съм направила, са те!

двете Буби  - за къде съм без тяхното топло и космато присъствие;

йога и медитация  - карат ме да се обичам повече;

Тай Чи и медитация - помагат ми да се разбирам по-добре;

аржентинското танго : и да го танцувам, и да слушам музиката му - в такива моменти имам чувството, че светът се побрал в дланта ми (някои наричат това усещане страст);

книгите -   книгопоглъщащо чудовище съм;
дневникът ми - вече стават 30 години, от както написах първата му страница;

готвенето - ммммммммм;
шофирането - още една форма на медитация.. нямам думи!

пътешествията по исторически места - изпитвам скромен духовен екстаз, лудото ми въображение функционира като машина на времето;
морето - рачешко-рибешките компоненти на моята зодия умират да са около вода;

астрологията - новата страст на моят близнашки мозък - нямала съм и представа, колко интересна наука е това;

работата си - радвам се, когато помагам на хората, а в груповата терапия съм истинска фурия :)

хубавото кино -филмите, които ми харесват мога да ги гледам и 10 пъти;

цветята , кристалите, билките, ароматите, Слънцето, снега, синьото небе...

случайности като двойката ястреби, които се виеха онзи ден над гората, близо до къщата на родителите ми...


... и приятелките ми.....
.. и фотографията.... и музиката...
...и... блогърствуването...
...и онова, което още не съм видяла и опознала....

напук на Сатанинските дни!

Бъдете щастливи!

За belly dance, чалгата и ефектът "Булгар".. (неделни размисли)

Наскоро си мислех за удивителната ни способност като народ. Умеем да "булгаризираме" всяко нещо, което дойде в нашите географски ширини. И то обикновенно с привкуса на вулгарното или зле разбраното.

Преди няколко дни приятели ми пратиха няколко клипа от Венецианският Карнавал. Там, в един от дворците, по време на голям  празник , в който всички са облечени в ренесансови костюми, излизат две италиански хубавици и започват да играят belly dance. Естестенно, те са толкова далеч от оригинала, колкото Луната от Слънцето. Но ми напомниха факта, че напоследък ориенталските танци станаха много на мода на Запад. Затова, леко горда от своята по-ориенталска принадлежност коментирах: "Тези двете нищо не могат. Я елате при мен в България, да ви покажа за какво става  дума!" И като капак на моето самохвалство, реших да им публикувам и аз нещо. Влязох във Vbox7 с  твърдото намерение да намеря някой добър нашенски пример. Но намерих неща от този род:




Имаше и други - с Азис, Сашка, Ивана, Драгана и коя ли не още ...ана! Но нищо от това, което аз търсех. Преди години, още преди да се зароди чалгата в България, имах възможност да гледам на живо истински ориенталски танци и , признавам, останах наистина запленена от тях. По онова време живеех в Ливан, бомби падаха около нас непрекъснато, но в моментите на затишие, бейрутските феникси отваряха казина и вариетета, и ето какво можеше да се види:



Красивото в този танц надявам се да си го намерите вие. Това, което мен ме заплени, беше сериозността на изживяването, осъзнатостта на движенията и изключителното господство над изразителността на тялото на танцьорката.
Но ние в България сме далеч от тази концепция! .
А тази сутрин, като капак на всичките ми естетически терзания, намирам линк към един репортаж на BBC, поместен както винаги от Борис.

http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8522006.stm

Ето как ни виждат на Запад - нито европейци, нито ориенталци. Просто "Булгар"ци!!

Май е време да си го признаем - сами си правим тази култура, колкото и да ни е неудобно от нея! Хайде стига сме се оправдавали като децата, с "чуждо" влияние.  Ефектът "Булгар" надвива и най-претенциозните чуждоземни намеси. И не е нещо ново за нашите географски ширини - достатъчно е да си припомним Добри Войниковата "Криворазбрана Цивилизация"...

Сса..сса..!

HELP !!! Търси се Златният Принц!!!

Две тибетски териерки с родословие си търсят подходящ партньор в България!!!

Няма шега, няма измама!
Това са моите две тибетки, на които им дойде времето да се "задомяват". Обаче,... това с въздуха не става! И колкото и да пусках обяви, и да разпитвах, и да ми обещаваха съдействие, досега ТОЙ, Златният Тибетски Принц остава в неизвестност.
Та реших да се пробвам и в Нет-а - някой да е виждал Тибетският териер на мечтите ни?
Тук долу помествам и малко примерен материал

P.S. Естественно ще има и награда:

Saint Valentine или Широкая Масленница?

В неделя по стара традиция се празнува Сирни заговезни. Много мил и хубав семеен обичай, при който по-младите искат прошка от по-старите хора, син от баща, снаха от свекърва и т.н. Така са се предавали народните закони на почитането и прощаването - нещо, което май в ужасно модернизираният ни свят взе да липсва осезателно.А накрая на празничния ден, на мегдана са се палели огромни огньове, на които се е изгаряло чучелото на "стара баба" (символ на отминаващата зима) и са ги прескачали от момците на селото - за здраве и късмет...
Но днес нещата са променени. Знайно е, чуждоземни обичаи и светци заместиха  простоватите, но пълни със символи и съдържание български обичаи (ужасно мразя Хелоуин, вместо нашият Свети дух, например!)

А тази година, като капак на всичко, веселият Заговезни ще бъде буквално "удавен" в море от червени сърчица, плющени мечета с надпис "Ай лъв ю" и блудкаво-сантиментални романтични филмчета, made in Hollywood. Защото все повече хора си спомнят за Свети Валентин (кой е па тоя??), а не за простосмъртното "хамкане".

Затова си намерих противоотрова: ето ви, читатели любими, две извадки от един велик филм:
в него се говори САМО И САМО ЗА ЛЮБОВ, ама по особен, славянски начин.

Ха, да видим кое ви допада повече: Saint Valentaine или Широкая Масленница?

P.S. Естественно, ако Михалков беше българин, щеше да пресъздаде нещо в по-нашенски, балкански дух. Ама го нема.. А и в Yuo Tube има само изпълненията на детски ансамбъл от една забавачница - никой и не рачи да документира нашенските обичаи... Затова се задоволяваме с руските... нали са уж братушки...

P.P.S. Ако имате търпение да изгледате и двете клипчета, ще се забавлявате от душа и сърце!
Бог простить!

IL CARNEVALE DI VENEZIA !

Днес започна Il Carnevale. Обичат го както венецианците, така и хилядите хора от целия свят, които всяка година се стичат в града. Познавам такива, които не са изпускали издание на празника от десетилетия! Тук публикувам една мъничка част от колекцията ми с фотографии, правена по време на това невероятно приключение.E' arrivato il Carnevale, cio'...Ето ме и мен....

Задушница или психотерапия по български

Не знам дали във виртуалното пространство има място за помени. Не знам и как изглеждат виртуалните помени. Но като дойде Задушница - била тя Зимна, Черешова или Есенна, все си спомням един и същи разказ на Елин Пелин.
Със същото име - "Задушница".
Прочетох го и тази сутрин. И какво да ви кажа - все едно е писан  вчера. Все едно е писан за нашето време и за нашего брата..
Да не говорим за финала..
Така че, ако искате да потъжите и да се посмеете, ето ви един бисер на българската литература. Тук помествам само една малка, част, ако искате да го прочетете целия, кликнете върху връзката...
Бог да прости!

Задушница

Стоилка на два пъти яко си смръкна от Станчовата ракия.

- Да пази, да пази, ама нас не опази, Стоилко.
- Е, не можа - хвала му, тамо нему.
- Едната кукувица ни закука, Стоилко - вьздъхна Станчо и се замисли.
- Едната ни закука, Станчо -- въздъхна Стоилка.
Мъглата ставаше по-гъста, по-тъмна и по-влажна.
Станчо и Стоилка седяха на камьните, със забити в земята погледи, мълчаха и
мислеха.

- Мъчно е така, Стоилко - рече по едно време Станчо, без да я погледне и тъжно
залюля глава.
- Мъчно - не, ами мъчно - отговори Стоилка, с очи устремени в земята и
вьздъхна. - Мисля, мисля, по цяла нощ мисля, па не знам...
- И аз много мисля, па се чудя какво да правя. Виждам, че не може така. Ще
трябва да му се тури някой край. Повече зарад децата. Да има кой да ги гледа.
Човек загази ли, барем с двата крака да загази... Божана, горката, много ме
ядосваше... Е-е, да знаеш какъв лук ми кълцаше на главата! Ама аз пак я обичам,
с пръст не съм я докачил, що има една реч. Кой бие жена си - бие ангела си...

-Махни, Станчо, не думай, че.... Какви ги има! Да я биеш, не, ами и земята под
нея да не оставиш - рече Стоилка и се залюля и тежко като сухо дърво.

- Аз не съм от тях - отговори Станчо -Вярваш ли, че откак е умряла, половин
човек съм станал! Мъчно ми е...