Дзен в Емен

На мама гарджето...(по повод на започващите балове или Честито Завършване)

На мама гарджето се роди наистина с пилешко тегло - 1кг 400 грама! Докато се раждаше бомби падаха около Американската болница в Бейрут, където Онази, Съдбата, ме беше запратила по силата на някакъв нейн каприз. Лекарите ме гледаха обезпокоени, клатеха глави в знак на отчаяние и ми бърбореха нещо на арабски... "Няма да оживее!" прошепна ми преводачът от посолството... Даже не можах да се разплача, толкова бях уплашена...

Една година по-късно пак лекари (този път в България) ми казаха: "Майче, това дете няма нито да проговори, нито да проходи, нито да тръгне на училище. Пригответе си инвалидния стол!"

Толкова бях гневна, че не можах дори да се развикам!

Но на мама гарджето не случайно е гардже! Заловихме се за работа, помогнаха ни други по-млади и кадърни доктори. Резултатът?

На мама гарджето на седем години тръгна на училище:

На десет, пропътува заедно с две години по-големия си брат (другото ми гардже!) половин Европа, за да посрещне с мен 2000 година. Научи се да плува, макар че изпитва панически ужас от водата. Пробва какви ли не спортове - от езда, до стрелба с лък!

Героически устоя на кошмарно  24-часово пътуване с автобус, с току що опериран крак, за да победи още един град и да си хапне сладолед с легендата на италианската психоанализа.

 


 

След което заплени и снобското венецианско общество, като водеше умни разговори на перфектен италиански в салоните на иначе трудно достъпните Pallazi Veneziani!

Ще ви издам и една тайна: Влюби се!!

На мама гарджето тези дни пак ме изненада  - има си свой собствен блог!В който не е писал много, но пък за сметка на това е интересно...
На мама гарджето днес е абитуриент! Днес то завършва средното си образование.
След което заминава да учи в Лондон. В Кингс! Понеже докторите му казаха, че човек от него няма да стане....

Сега разбирате защо моето гардже е най-хубавото!!!

Трети март - за празника без думи!