За страданието на Модерната Вещица

Чета последният пост на Модерната Вещица и косите ми настръхват. Цялото ми тяло се напряга, усещам едно неприятно събиране на кръвта от периферията на тялото ми, към тила. А там се заформя огненото кълбо на гнева. Всеки път, когато някой ми разказва подобна история, виждам или дори ставам обект някакво насилие, тилът ми изтръпва. И тогава, за да се разсее това усещане си спомням нещо наистина хубаво, което дава много кураж:


Не допускай никакво насилие над себе си,
нито от меч, нито от слово,
нито от Цар, нито от Бог,
дори и да е от обич!

Поп Богомил, 9 век


Приятна вечер на всички посестрими...