Стар албум

С поздрав към ония, които си пазят старите албуми (и към rariart, която си знае защо:)

Намерих си любима снимкааааааа!!!

Това е една от първите ми дигитални снимки, която мислех, че съм загубила. Днес, случайно, благодарение на един стар компютър, снабден с работещо флопи и едно много оправно момиче, я изровихме от архивите. И много ме зарадва...

Светът е оцелял, защото се е смял...

Ето как братушките поддържат духа си:



Друзья приходят и уходят. Враги накапливаются.



Жизнь - как телеграмма, короткая и с ошибками!


Если руки золотые, то неважно откуда они растут!


Старость - это когда будущее становится настоящим.


Стресс это когда с криком просыпаешься и понимаешь,
что еще не уснул.


Время - хороший доктор, но плохой косметолог.


Если чувствуешь, что ты тупеешь - не огорчайся.
Тупеть может только умный.


Люди любят экономить и они готовы платить любую цену за это.


Жизнь, спасенная Вами, может оказаться Вашей собственной.


Индейцы сполна отплатили миру за истребление, дав ему табак.


Когда-нибудь и мы будем говорить "когда-то..."


Обычно козлами женщины называют тех мужчин, которых им не удалось сделать баранами...


Как-то со словом "правда" невольно ассоциируется слово - "страшная".



Недостаток информации рождает лёгкую эйфорию, а её переизбыток - тяжёлую депрессию.


В недрах нашей страны можно найти много полезных ископаемых, а на поверхности - много вредных.



В pазгаp вечеpа на эстpадy выходит хозяин pестоpана и объявляет:

- А сейчас - Белый yжин: дамы yгощают кавалеpов.



Раньше даже ностальгия была намного лучше.



Подруга рассказывает:

- Мужу при выпуске из садика в школу давали характеристику

"Общительный, хорошо кушает и играет"

- знаешь, за 30 лет ничего не изменилось.



Мочевой пузырь - он как сердце. Ему не прикажешь.



Старость начинается тогда, когда больше денег тратится на поддержание здоровья, чем на его разрушение.



Для сохранения хорошей фигуры женщине нужно всего три вещи: тренажер, массажер и ухажер.



Эстpада пpизнала его негeeспосoбным.



Штирлиц всегда знал, что лучше один раз подслушать, чем сто раз услышать...



Всю жизнь боялся, что меня затопят соседи сверху - до тех пор, пока не сгорели соседи снизу.



Муж возвращается домой из командировки, открывает дверь и кричит:

- Жена, я тебе дефицит привез.

Жена: - А какой?

Муж: - ИММУННЫЙ!!!


Если уж наломал дров, то всегда найдутся те, кто раздуют из этого огонь.



Два профессора, специалисты в области ядерной физики, сидят в ресторане и оживлённо беседуют. Мимо их стола проходит moлоденькая эффектная женщина с хорошей фигурой. Оба учёных сразу замолкают, и смотрят на женщину.
Наконец один из них восклицает:
- Надо же, как интересно сгруппировались атомы!


Если правда против вас, повернитесь к ней спиной, и она будет за вами.




Тези и още други бисери ми изпрати моя скъпа приятелка, която, представете си живее не в Москва, а в Ню Йорк...
Привет Таня!

Москва слезам верит...

Седя и си гледам снощи телевизията. Нали е неделя. И прехвърляйки каналите намирам по руската "Москва слезам не верит". Подскачам от радост. За мен, бивша възпитаничка на руска езикова гимназия, това е култов филм. Правя си чашка ароматен чай и се настанявам удобно на дивана, предвкусвайки приятната вечер. Гледам с внимание, макар че знам филма на изуст! Припомням си всяка сцена, всяка реплика, всяка песен, използвана за музикално оформление. Близо съм до катарзиса - толкова ми е хубаво! Обичам Катерина (главната героиня). Заобичах я още, когато гледах филма за първи път - младо момиче, невинно и наивно, което първо бива изиграно от лукав мъж, но не се предава и успява да си намери място в живота - става силна, независима и обожавана... И справедливостта тържествува зад раменете й. После се появява Той, заслуженият. И тя въздъхва влюбено:"Господи, как я тебе искала!"... До тук добре. Това го помнех - модерната приказка за Пепеляшка.
НО!
Тази вечер за първи път видях нещо ново.
и никак не ми хареса....
ТОЙ, златният, в един момент разкрива коя всъщност е неговата възлюблена (директор на завод) и вижте какво следва после:



Честно казано, тези десет минути ми отровиха спомените за филма. Защото той спира до тук, а аз изживях развитието на историята в истинския живот.
Работата е в това, че този мъж няма да успее да приеме факта, че жената до него е по-силна и по-кадърна. И тяхната красива любов постепенно ще се превърне в ад. Той ще се стреми непрекъснато да се докарва като мъж (първите признаци ги има - вижте само как строго пита дали има нещо за ядене и как се прави на безразличен, когато тя го гледа влюбено). А за нея има един единствен сценарий - след като първо се обезличава заради него (пример: измитата й физиономия във финала на филма и подчиненото й поведение, с което му сервира), накрая ще бъде изправена пред избора: или той или кариерата й. И каквото и да избере, все ще бъде грешно и изпълнено със сълзи.
Ех, Катя, Катя! Москва верит слезам! и как же!!
Затова, момичета,  нека не се обезличаваме заради едната любов! Или по-скоро нека не забравяме първо да обичаме себе, а после останалите. Жените, които се придържат към това правило правят чудеса - пак тази нощ една друга Катрин(Бигълоу) ни показа как жената може да бъде дори по-добра от собствения си (бивш) мъж!
Честит празник!
от една оцеляла ветеранка ....

Любимите неща в живота... (пак неделен размисъл)

Днес е 15 лунен ден. Според Лунният календар - сатанински ден. В него нищо не трябва да се прави и нищо не се случва. Слава богу , че свършва в 18,56.

Но май моите сатанински дни бяха цяла поредица - преди 4 дни ми разбиха задното стъкло на колата - ей така, за самото разбиване. Нищо откраднато (то не че имаше какво, де), просто вандалски акт. Кръщелникът ми си разби мутричката, защото превъзбуден от живота, не гледа къде ходи, падна по стълбите и уплаши до смърт майка му. Като капак на всичко, снощи ключът от входната врата се счупи и си остана вътре в партона...

Та ставам аз тази сутрин и чета за 15 сатанински лунен ден. Хм!
Ще правя екзорсизъм!

На лошото ще отговоря с добро.
И си направих списък с любимите ми неща в живота:

ОБИЧАМ:

двамата ми сина - и друг път съм го казвала - най-хубавото нещо, което съм направила, са те!

двете Буби  - за къде съм без тяхното топло и космато присъствие;

йога и медитация  - карат ме да се обичам повече;

Тай Чи и медитация - помагат ми да се разбирам по-добре;

аржентинското танго : и да го танцувам, и да слушам музиката му - в такива моменти имам чувството, че светът се побрал в дланта ми (някои наричат това усещане страст);

книгите -   книгопоглъщащо чудовище съм;
дневникът ми - вече стават 30 години, от както написах първата му страница;

готвенето - ммммммммм;
шофирането - още една форма на медитация.. нямам думи!

пътешествията по исторически места - изпитвам скромен духовен екстаз, лудото ми въображение функционира като машина на времето;
морето - рачешко-рибешките компоненти на моята зодия умират да са около вода;

астрологията - новата страст на моят близнашки мозък - нямала съм и представа, колко интересна наука е това;

работата си - радвам се, когато помагам на хората, а в груповата терапия съм истинска фурия :)

хубавото кино -филмите, които ми харесват мога да ги гледам и 10 пъти;

цветята , кристалите, билките, ароматите, Слънцето, снега, синьото небе...

случайности като двойката ястреби, които се виеха онзи ден над гората, близо до къщата на родителите ми...


... и приятелките ми.....
.. и фотографията.... и музиката...
...и... блогърствуването...
...и онова, което още не съм видяла и опознала....

напук на Сатанинските дни!

Бъдете щастливи!

За книгата

Блокирана у дома по принуда – болести и сибирски студ, оттегчена (отдавна) от телевизии и кабеларки и начела се на новини в Нета, най-накрая се оттдадох на старо любимо занимание – книгите. За десетте дена леглови режим бая томчета минаха през ръцете ми. Някои бяха прелистени и отхвърлени. Други – отложени („това не ми се чете сега”). А трети – направо погълнати. И когато казвам погълнати – ето какво имам в предвид:

Защото аз чета така. Сливам се с книгата. Пиша коментари по свободни полета, ако се наложи лепя допълнителни листчета.Дискутирам със себе си и с автора. Оспорвам, съгласявам се, подигравам или се смея – всичко е написано. Затова съм и МнООООго ревнива към книгите си – не ги давам на заем. Все едно да давам на заем част от душата си.Като мине известно време, обичам да прелиствам отново прочетената творба. Припомням си преживяното. Търся промени във вижданията ми. Разбирам дали наистина съм научила нещо и дали съм се придвижила напред в идеите си.

А когато приключа някоя книга, която НАИСТИНА ми е харесала, не бързам да започна друга. Предпочитам да оставя чувствата и впечатленията от прочетеното да в”преседят” в мен известно време. И евентуално да ме „вдъхновят” за някой друг ред или собствена мисъл. Да поникнат, един вид..Ако пък наистина съм много ентусиазирана, добавям и нет-разследване за автора и за историята на написването на творбата му .Понякога ми се дощява и да стегна куфарчето, за да отида на мястото, къде е живял той/тя или където е била написана книгата, но... летящото килимче не ме слуша много, много.

Защо ви пиша всичко това? Защото по времето на моят псевдо-свинско-пилешки грип си дадох сметка за това:

Напук на мрачните видения на Рей Бредбъри или пък на ликуването на XD поколението, книгата, тази вековна човешка приятелка, все пак успява да оцелее и намери място в живота ни. Точно тогава, когато сме започнали да си казваме, че „повече нямам време за това”.

Не е ли чудесно!

Моите пожелания за вас

Тони, Сашка,Сандо, Христо Блажев,, Мория, Злати, Розичка,Хесапов, Павел, Блага,Petya, Peter, Ventsislav, Neizi, Morrt, veracooper, Aquawoman, Slavuncho, Aria, Dobriman, Kritz, Dimitrana, Carlos, Myhappypond, Savlena, Joro Pentagram, Savlena, Boris, Boristodorov,

с удоволствие изписвам имената ви. Мисля с благост в сърцето, за това, че ми направихте компания в един особен за мен период. Думите понякога е по-добре да бъдат заместени от изображения: ето моите пожелания към вас!
Честита Нова Година!

Gloria

Много, много, много любимо...