НО!
Тази вечер за първи път видях нещо ново.
и никак не ми хареса....
ТОЙ, златният, в един момент разкрива коя всъщност е неговата възлюблена (директор на завод) и вижте какво следва после:
Честно казано, тези десет минути ми отровиха спомените за филма. Защото той спира до тук, а аз изживях развитието на историята в истинския живот.
Работата е в това, че този мъж няма да успее да приеме факта, че жената до него е по-силна и по-кадърна. И тяхната красива любов постепенно ще се превърне в ад. Той ще се стреми непрекъснато да се докарва като мъж (първите признаци ги има - вижте само как строго пита дали има нещо за ядене и как се прави на безразличен, когато тя го гледа влюбено). А за нея има един единствен сценарий - след като първо се обезличава заради него (пример: измитата й физиономия във финала на филма и подчиненото й поведение, с което му сервира), накрая ще бъде изправена пред избора: или той или кариерата й. И каквото и да избере, все ще бъде грешно и изпълнено със сълзи.
Ех, Катя, Катя! Москва верит слезам! и как же!!
Затова, момичета, нека не се обезличаваме заради едната любов! Или по-скоро нека не забравяме първо да обичаме себе, а после останалите. Жените, които се придържат към това правило правят чудеса - пак тази нощ една друга Катрин(Бигълоу) ни показа как жената може да бъде дори по-добра от собствения си (бивш) мъж!
Честит празник!
от една оцеляла ветеранка ....
12 коментара:
Кикиморка, честит празник!
Браво Кикче! Да ни е честита посоката...
Светът помъдрява. :)
Момичета, да се държим здраво една за друга не само един ден в годината!
Много веселие днес!
Некрасиво е точно на празника да спориш с дама, но и нелепо е да подминаваш заблудата, особено, когато на нея се поддава интелигентен човек.
Прочетох бележките. Припомних си сцената, премислих нещата и...
Художественият персонаж Гога и оценката за него се разминават. „Златният“, миличкият, добрият Гога е преди всичко независимата личност. Той не е типа „мъжкар“, в който го вкарва Вашият коментар. В разгара на социалистическия реализъм авторите на филма откриват една ярка личност – нетипична за времето, нетипична за средата. Гога се приближа донякъде до холивудския типаж на мъжа. Не случайно филмът печели „Оскар“ за чуждестранен филм.
Всякакъв опит да прочетем образа на Гога в посоката на един или друг психологически битовизъм фактически подменя художествените интенции.
Нека думите ми да не звучат като мъжка солидарност, ако желание за спазване на вярната художествена интерпретация.
Филмът е хубав и заслужава достойна оценка.
Благодаря, г-н Пеев, няма да споря с Вашата оценка. Още повече, че ако никой не беше написал нещо от този сорт, щях да се позамисля дали не бъркам някъде. Филмът е класика и продължава да ми е любим. А това, на което исках да обърна внимание не е толкова типажът на Гога, а как любовта му към него променя Катерина. Защото, повярвайте ми, ние жените сме способни на такива самопожертвувателни метаморфози. Които са крайно диструктивни и болезнени. Ето, затова написах и поста - да си припомним (пак ние жените), че преди да се раздаваме в името на любовта, трябва да се научим да обичаме себе си... Ако има жена около Вас, весел празник!
– ...щях да се позамисля дали не бъркам някъде.
– Всъщност... бъркате. По един много характерен начин. Дописвате произведението. Привнасяте смисъл, който не присъства в художествения артефакт. Изводите, които правите, не произтичат от самото произведение. Обратното, то по-скоро се явява повод за изразяване на оценката ви.
Предлагам Ви да оставим позициите си отворени. Няма да стигнем да консенсусна гледна точка. Поне не в кратък срок.
Мъжете са от Марс, жените - от Венера. Това е характеристиката на нашата размяна на мнения. И на много такива като нас... Истината е може би някъде по средата (банално, но вярно). Вие представяте строгата, технически издържана позиция. Аз - емоционално-интуитивната интерпретация.. Сега остава и да намерим средата..:)Поздрави!
Средоточието на двете позиции е дихотомията ВЯРНО–НЕВЯРНО. Това е единствената причина да участвам в коментарите. Симпатично ми е всичко, което намирам на блога Ви, харесвам начина Ви да общувате с хората, но нека да приемем, че „и добре да говори“, човек може да сгреши. И нека виделият грешката, не си замълчи, а помогне за нейното изправяне. За да пребъдне чистото слово (прииначен цитат по хан Омуртаг).
Да, това е. Можем да съблечем преднамереното архаизиране на синтаксиса и лексиката, но смисълът ще остане същият.
За мен звучи малко тъжно, но в случая (тоест по темата) половите ни различия нямат нищо общо. Нещата не могат да бъдат верни от емоционална гледна точка, а грешни от логическа. Както и обратното.
Smells like feminism...
Yes, Bla, it's true!!! But it comes with the age and life experiense..
Мда, мога да си представя шока от сцената. Има, обаче, някои подробности, които опровергават това впечатление - за подчиненото положение на жената и т.н. Гога (абе Гошо направо) сякаш се чувства длъжен по някаква причина да защитава тъпите си становища за жената, чието социално положение трябва да е по-ниско от на мъжа и заплатата - по-ниска. Според филма, той има в миналото си неуспешна връзка с жена-кариеристка и вероятно теориите му са един вид защитна реакция ("парен каша духа", знаем). Все пак, в края на филма, той и Катерина са отново заедно. И няма никакви индикации, че тя ще си подава оставката в завода.
До тези изводи стигнах аз след многократно гледане на филма (любим ми е и го имам на двд, едно от настолните ми)
Въпрос на време, скъпа Алиса, въпрос на време! Филмът завършва в щастливия момент (както и приказката за Пепеляшка - заживели щастливи и доволни!)И точно тук е уловката... кара ни да вярваме че е възможно и агнето да е цяло, и вълка да е сит. Но повярвай ми, в живота е съвсем различно. Рано или късно ще назрее конфликт, който или ще ги раздели, или ще доведе до преразглеждане на приоритетите. В този смисъл повече съм съгласна с принципа на Питър, отколкото с илюзията на Шарл Перо..
Добре дошла Алиса!
Публикуване на коментар