Какво има на масата 2

Онези от вас, които обичат да се спират на моята виртуална страница, сигурно си спомнят поста ми "какво има на масата", публикуван лятото, който за мое най-голямо учудване има' небивал успех. Чак го препоръчаха в "Прочети това". А истината е, че в тогавашния ден ужасно ми се готвеше, забавлявах се от душа и сърце и най-накрая исках да се изфукам и да съблазня познати и непознати читатели.

Днес, след принудителен грипен застой, съм отново в палаво кулинарно настроение. И тъй като есента ми е любимият сезон - не само заради романтиката на цветовете, но преди всичко

 заради богатството на плодове и зеленчуци, ето ви моето ново вдъхновение:

Най-напред започвам със сочна "заешка" салатка. Може да е банална и не особенно изискана, но аз я обожавам. Още повече в сезона на зелето и морковите е престъпление да не си я похапваме. Да не говорим за изключително полезният ефект на прочистване на организма от токсините, натрупани след дългото лечение с лекарства (и не само). За по-голяма овкусеност, аз прибавям и едно доматче, нарязано на тънки филийки, малко магданоз за цвят , маслинки (задължително), следва прясно изстинскан лимонов сок, зехтин - този път дошъл от топлите части на Италия и сол на вкус.

Продължавам с основното ястие. Тъй като обичам да си хапвам pasta и си фантазирам какви ли не сосове за нея, ето ви една идея - бърза, лесна и вкусна . Нали се сещате за онези смлени маслини, които вече продват във всеки уважаващ себе си супермаркет. Модата на маслинения пастет тръгна от Халите, още преди има-няма десетина години. Та оттогава обичам да правя penne rigate с маслинено пюре, подправено с чеснов хайвер и капка лимонов сок (ама само капка, иначе става кисело и не се връзва с пастата). Ръсвате с прясно смлян бял пипер (че е по-деликатен), задължително току що настъргано Parmiggiano (тука можете чак да се забравите от кеф) и.... вилица, естествено! За да опитате веднага тая проста вкуснотия.

Сега идва .... ДЕСЕРТА!
Всъщност от него тръгна всичко този път. Една хубава едра тиква ме съблазни тази сутрин на пазара и аз не можах да устоя. Продавачът ме уверяваше колко е сладка и как пак ще се върна да си купя от него, но аз не го слушах. Вече преглъщах ... И така, нетърпеливо се прибрах у дома и започнах свещенодействието:
 тиквата бе порядъчно обелена, нарязана на кубчета, прибавих орехово масло и малко вода и я оставих да се задушава във фурната. Междувременно приготвих заливката от хубави жълти яйца, домашно прясно мляко, захар, ванилия и канела. Счуках две шепи орехи. Когато му дойде времето залях с тази смес тиквата. Няма да ви обяснявам какво ухание се разнесе из къщата. Там разните му ароматни пръчици и други подобни, ряпа да ядат!

Когато водата се е изпари, а тиквата  омекна достатъчно, извадих я от фурната, оставих я да си "почине". Много хора биха се изкушили да я ръснат с пудра захар. Аз лично я предпочитам без. Взех лъжицата да я опитам и .... една трета от тавата замина :))) Тогава ми хрумна, че не е зле пак да подредя масата и да обявя официално откриването на

ЕСЕННИЯ КУЛИНАРЕН СЕЗОН в Къщата с Мелницата!!!

(който е идвал насам, знае за какво става дума).
Да довърша все пак! За пиещите мога да предложа едно разкошно Розе' от Поморие, леко изстудено. След десерта - друга малка глезотийка - две глътки (само!) добре отлежал коняк!
Какво забравих? А да, камината бумти, Coldplay  ми прави компания, Бубите са потънали в летаргия - липсват само добрите приятели!
Да ви е сладко и да не боледувате!!! 


P.S. До Гарджето в Лондон - Мама, да земиш да напрайиш вечерьята  таз вьечер на твойта студентска комуна ....
P.P.S До Il Dritto di Chicago - не завиждай! Ще има и за теб!!! 

Какво има на масата?

Това е то! Дойдоха летните жеги и откривам официално terasa-time! За целта си купих даже едно скромно BBQ ;)

И ето сега какво има на масата:  прясна мешана салатка, съставена от рукола, валериана, инсалатина (вид крехка италианска салата) и радикио (някой го пише радичио, ама не е правилно!) Подправена е с маслинки каламон и (внимание!) ръчно брани екологично чисти варени гъбки Пачи крак. Отгоре има и една шепа кълнове от броколи, така за цвят!

Следва продукцията на BBQ-то - печени чушки, морковчета и стар лук (тук вече махалата започна да се облизва, за вас не знам!) И , естествено, сепии на скара, подправени с лимонов сок и истински гъст, зелен зехтин, произведен в ливанската долина Бекаа'......

Ще ме извиняват моите приятели йогини, ама тая вечеря няма как да не бъде подквасена с едно ужасно изстудено Prosecco от Treviso, на което от няколко дена му тракат зъбите в хладилника!!! За десерт - бадемки, лешници, стафиди и ФУРМИ - една сладост ви казвам....

Който не може без хляб, помислила съм и за него - препечени филийки царевичен хляб.

Ако в скоро време моите любими гости не се появят, мераклии за трапезата ми вече има!  Така че, не се моткайте, ами потегляйте към Търново.....:))

риби

Branzini, високо ценени за отличните вкусови качества, ловят се предимно в Лагуната именно през ноември и декември - когато водата вече започва да изстива след летните жеги. Краят на годината е период, който осигурява щедър и обилен риболов, за радост на всички почитатели на рибните ястия. На пазара Rialto или в Chioggia ще видите видове непознати за България. Branzini са най-вкусни на скара, подправени с класическите олио и лимонов сок. Не вярвайте на засуканите рецепти - здравата, питателна венецианска кухня няма нищо общо с префърцунените френски имена. Зелена салата, маруля, жълта полента на скара или картофи на фурна са традиционната гарнитура. Вино - бяло fermo, т.е. сухо и негазирано, най-добре от район Фриули - Токай (или Тай, както е новото му име) Pino Nero, Pino Griggio.

Когато се съвзема от тази кулинарна вакханалия, ще ви разкажа още любопитни неща за това, какво, как и кога се яде в Лагуната. Сега отивам да храносмилам... Чао