Какво има на масата 2

Онези от вас, които обичат да се спират на моята виртуална страница, сигурно си спомнят поста ми "какво има на масата", публикуван лятото, който за мое най-голямо учудване има' небивал успех. Чак го препоръчаха в "Прочети това". А истината е, че в тогавашния ден ужасно ми се готвеше, забавлявах се от душа и сърце и най-накрая исках да се изфукам и да съблазня познати и непознати читатели.

Днес, след принудителен грипен застой, съм отново в палаво кулинарно настроение. И тъй като есента ми е любимият сезон - не само заради романтиката на цветовете, но преди всичко

 заради богатството на плодове и зеленчуци, ето ви моето ново вдъхновение:

Най-напред започвам със сочна "заешка" салатка. Може да е банална и не особенно изискана, но аз я обожавам. Още повече в сезона на зелето и морковите е престъпление да не си я похапваме. Да не говорим за изключително полезният ефект на прочистване на организма от токсините, натрупани след дългото лечение с лекарства (и не само). За по-голяма овкусеност, аз прибавям и едно доматче, нарязано на тънки филийки, малко магданоз за цвят , маслинки (задължително), следва прясно изстинскан лимонов сок, зехтин - този път дошъл от топлите части на Италия и сол на вкус.

Продължавам с основното ястие. Тъй като обичам да си хапвам pasta и си фантазирам какви ли не сосове за нея, ето ви една идея - бърза, лесна и вкусна . Нали се сещате за онези смлени маслини, които вече продват във всеки уважаващ себе си супермаркет. Модата на маслинения пастет тръгна от Халите, още преди има-няма десетина години. Та оттогава обичам да правя penne rigate с маслинено пюре, подправено с чеснов хайвер и капка лимонов сок (ама само капка, иначе става кисело и не се връзва с пастата). Ръсвате с прясно смлян бял пипер (че е по-деликатен), задължително току що настъргано Parmiggiano (тука можете чак да се забравите от кеф) и.... вилица, естествено! За да опитате веднага тая проста вкуснотия.

Сега идва .... ДЕСЕРТА!
Всъщност от него тръгна всичко този път. Една хубава едра тиква ме съблазни тази сутрин на пазара и аз не можах да устоя. Продавачът ме уверяваше колко е сладка и как пак ще се върна да си купя от него, но аз не го слушах. Вече преглъщах ... И така, нетърпеливо се прибрах у дома и започнах свещенодействието:
 тиквата бе порядъчно обелена, нарязана на кубчета, прибавих орехово масло и малко вода и я оставих да се задушава във фурната. Междувременно приготвих заливката от хубави жълти яйца, домашно прясно мляко, захар, ванилия и канела. Счуках две шепи орехи. Когато му дойде времето залях с тази смес тиквата. Няма да ви обяснявам какво ухание се разнесе из къщата. Там разните му ароматни пръчици и други подобни, ряпа да ядат!

Когато водата се е изпари, а тиквата  омекна достатъчно, извадих я от фурната, оставих я да си "почине". Много хора биха се изкушили да я ръснат с пудра захар. Аз лично я предпочитам без. Взех лъжицата да я опитам и .... една трета от тавата замина :))) Тогава ми хрумна, че не е зле пак да подредя масата и да обявя официално откриването на

ЕСЕННИЯ КУЛИНАРЕН СЕЗОН в Къщата с Мелницата!!!

(който е идвал насам, знае за какво става дума).
Да довърша все пак! За пиещите мога да предложа едно разкошно Розе' от Поморие, леко изстудено. След десерта - друга малка глезотийка - две глътки (само!) добре отлежал коняк!
Какво забравих? А да, камината бумти, Coldplay  ми прави компания, Бубите са потънали в летаргия - липсват само добрите приятели!
Да ви е сладко и да не боледувате!!! 


P.S. До Гарджето в Лондон - Мама, да земиш да напрайиш вечерьята  таз вьечер на твойта студентска комуна ....
P.P.S До Il Dritto di Chicago - не завиждай! Ще има и за теб!!!