Това е то! Нов мъж влезе в живота ми. И признавам, че той беше причината, да изоставя блогърстването за известно време. Но какво да се прави - любовта изисква жертви и оправдава същите.
А колкото до мъжа - той е най-хубавият, най-нежният, най-симпатичният! Сговорчив, с чувство за отговорност и дисциплиниран, самостоятелен. Не е егоист. Винаги е готов да ти даде или помогне с нещо, стига да може.
Той е като психо-емоционален генератор за мен - след всяка среща с него се чувствам щастлива, спокойна, в мир със себе си и с околните. Благодарение на него отново си припомням какво е това любов - да го прегръщам, да го гушкам, да го закачам като лекичко му гризвам ухото... А също и да се безпокоя за него, когато е с температура, сополи или му е излязъл ечемик на окото..
А най ми трепва сърцето, когато се обръща към мен с нежното :"Кръстничке!"..
Това е той - дългоочакваният син на най-добрата ми приятелка. Дар от Съдбата и радост за семейството и приятелите.
Да си жив и здрав малък Алекс. И да даряваш с любов хората около теб още дълги, дълги, дълги години!!
