Е, какво да се прави?
Моите шест месеца на почивка и отшелничество вървят към своя край.Шест месеца са минимално необходимият срок, за да може човек да приключи с един етап от живота си и да се насочи към нов. След шестият месец нещата започват да изглеждат малко отчаяно и се налага търсенето на помощ.
Но при мен е особенно. Защото обикновенно аз съм тази, която оказва помощ на другите - когато са закъсали душевно, когато са в "долна мъртва точка", отчаяни, обезверени, Озверени...
Да, май някой се досети - психолог съм.
Бях.
Сега нещата стават по-интересни. Защото преминавайки през поредната ми житейска криза си дадох сметка, че само психология не стига.
Рано или късно идва потребността и от нещо друго, по-светло и по-неуловимо - има нужда от духовност.
Колкото и да е странно, убедих се, че духовността започва в тялото. Ето защо се посветих на йога. Чрез нея на медитация.. и така нататък. До къде ще стигна - не знам.
Но написах всичко това, защото исках да се похваля - съвсем нахално и откровенно:
първите две крачки са направени - вече имам свой "професионален" блог
и до две - три седмици (благодарение на сибирския студ и сняг, който ми обърка плановете), отваря врати и моето ново студио "Йога&Психология".Две скромни крачки, но много важни за мен. Защото символизират "завръщането" ми към нормалния живот.
Стискайте палци!!!
P.S. Това са 4 различни варианта на евентуалното лого :"йога за здраве&психология за щастие". Какво ще кажете??
