Показват се публикациите с етикет размисли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет размисли. Показване на всички публикации

петък, 8 октомври 2010 г.

Въпроси в мъглата:

1.Колко бързо тече времето?

2.Хубавите неща имат ли срок на годност?

3.Нехубавите неща трайни ли са?

4.Онова, което търсим цял живот, намираме ли го все пак?

5.Кое е по-хубавото - цял живот да се върви в една и съща посока или да се сменя периодично?

6.Кое е важно при трудните избори - този който прави избора или ... ?

7.Вяра или суеверие?

8.Кое е повече в живота - онова, което си е струвало усилието или обратното?

9.Какво правиш когато разбереш, че нежелан си "пъха гагата" в живота ти?

10.Защо, по дяволите си задаваш тези въпроси?






P.S. Ако някой все пак има желание да отговори, ще прочета мислите му с огромен, нескрит и нездрав интерес :)

четвъртък, 23 септември 2010 г.

The gift

The gift of work
The gift of money
The gift of friends
The gift of learning
The gift of family
The gift of forgiveness
The gift of laughter
The gift of dreams
The gift of giving
The gift of gratitude
The gift of a perfect day
The gift of love

These are gifts for people who are  truly happy...

петък, 6 август 2010 г.

Изгорях !!!


от слънце...,

от жега...,

от жажда...,

от нерви...,

от напрежение....,

от нетърпение....,

от очакване...,

от желание...,

от мечти...,

ОТ  ЛЮБОВ!

петък, 30 юли 2010 г.

Отидох на църква да си поговоря с Господ...

Тази сутрин се запътих към храма с решителна крачка, което рядко се случва в живота ми. Имах крещящата потребност да си поговоря с Господ. Да го попитам, аджеба, какви ми ги готви...
Близо година се опитвам да сложа обруления си живот в ред,  да преодолея страха си от хората (разбирай от другия, "враждебния" пол), да излекувам ранената си душа  и да постигна малко сигурност и  хармония. И ето, тъкмо започнах да се усмихвам щастливо на Слънцето сутрин, тъкмо започнах да вярвам, че и този път оцелях, Онзи от Горния Свят ми стовари нова изненада.
Пътник отдалеч прекрачи прага на дома ми.
Тихо, мирно и нежно започна да пленява ума ми. С деликатност превзе тялото ми. И се сля с душата ми.
От една седмица цунамито на любовта отново разбива бреговете на съществуването ми. Сравни със земята току що изградената сигурност и ето ме на - отивам да се разправям с Господа. Толкова съм объркана, че влизайки в църквата си казвам:"Ако е трябвало да срещна този човек, прати ми знак".
В храма, който обикновенно е празен, цари леко вълнение. Отдалеч зървам някакви хора, които се суетят около масата пред олтара. Ще има литургия. "Ха", казвам си "ще остана да я видя". Виждам измъчено уморено лице на млада жена, смирен и кротък мъж стои до нея. "Помен", продължавам да си мисля. Попът запява. Старият тревненски иконостас се оглася от молитви за здраве. Поглеждам учудено и се приближавам към масата. Сред питката, свещите, плодовете сладките и виното лежи .... едно бебе!
Нещо ме стяга за гърлото. Май ставам случайна орисница на нечий нов живот. Или пък Дедо Боже ме е чул и ми праща послание?
Продължавам да не вярвам. Мисленно залагам на случайността:"Ако е момиче, значи отговорът е Да и ще трябва да стягам отново куфарите, за да придружа моят Пътник в странстванията му". Сърцето ми бие учестено. Пет, десет минути - ритуалът продължава. Попът ни омайва с напевните си псалми, лицето на майката е озарено (дали от свещи или от любов), а на мен сълзите ми напират.
Когато ритуалът приключва свещенникът започва да обяснява смисъла  му - на 40 ден новороденото се представяло на Господ в Храма и завършвал периода на очистване на лехусата. После започна да дава напътствия на родителите и благопожелания за малката Божидара. МОМИЧЕ!
Възкликнах изумена!
То бива цяла седмица случайности и съвпадения, ама чак пък толкова!!! Погледнах нагоре да проверя дали някой не ме наблюдава и не ми чете мислите. Почернелият от времето таван не даваше признаци на живот.
Пристъпих към празнуващите. Едно мъничко, кротко и обично бебче ме гледаше право в очите, сякаш ми казваше :"Ние от Горния Свят не се шегуваме".Потръпнах. Исках да му се отблагодаря по някакъв начин. Да направя нещо за него и родителите му - съвсем непознати хора. Автоматично свалих от себе си наниза охридски перли, с който сутринта се бях накиприла. Казват, перлите носели щастие и богатство. Поставих ги в пелената на детето под учудения поглед на околните. Не ми се обясняваше нищо. Затова се врътнах и почти тичешком излязох от църквата.
Това е то! Помолих за знак и знак ми бе даден!

вторник, 27 юли 2010 г.

Меланхолично


Недоизказани мисли...
Недозададени въпроси...
Недосподелени спомени...
Недоизживяни чувства...
Недосбъднато бъдеще...

Пропуснат момент...

Тъга...

Като стара и добра къща, никому нужна вече....

понеделник, 5 юли 2010 г.

За сигурността и живота

Когато душата ми е бременна с проблеми, а вдъхновението ужасено е избягало от мен, търся сила и кураж в книгите. На бюрото ми лежи "Малката книжка на реалният живот".  Отварям напосоки. Усмихвам се. Думите, които изтичат пред очите ми са точно онова, от което имам нужда в момента:


Всички търсят сигурност и точно затова се оставят живота да им се изплъзне.
Колкото си по-сигурен, толкова си по-мъртъв.
Животът е опасност.
Поради което съществува само един начин на живот - пълният с опасности.
Рискувай винаги всичко: бъдещето не е сигурно, защо да се притесняваш?
Живей с риск и с радост.
Живей без страх и чувство на вина.
Живей!

Ошо

неделя, 27 юни 2010 г.

Любов и свобода

Много е лесно да се откажеш от Любовта и да останеш сам.
Но да обичаш и да не ревнуваш,
да обичаш и да не се отнасяш собственически към любовта си,
да обичаш и да даваш абсолютна свобода на другия,
това е истинската, грандиозна реализация на Любовта...

Ошо

вторник, 20 април 2010 г.

Неделна импресия, публикувана във вторник..

Красотата влезе в дома ми...

Погледна ме, изслуша ме, разбра ме и ми изтри сълзите. После деликатно ме погали по главата и нежно ме целуна по врата. Даде ми време и пространство за избор. Търпеливо ме изчака да се разбера и да се реша...

След Красотата, в дома ми влезе и Радостта...
щастливият смях, закачките,.. горчивият шоколад и сладкото вино ,... споделеното мълчание пред огъня в камината...


А накрая прагът ми пристъпи Свободата -да избирам и да бъда избирана,....да усещам и да бъда усещана, ... да докосвам и да бъда докосвана...

топъл мрамор..., кадифен бронз..., непреходна сила...

Това е тя - моята бронзова статуя от Риаче. Оцеляла през "вековете" на живота ми, все така внушителна, запленяваща и вдъхваща чувство за сигурност и човешка доброта...
Какъв късмет и какво щастие, че морето дълго време я е пазило... за мен!

понеделник, 5 април 2010 г.

HAPPY YOGA

Скромни впечатления и размисли, след интензивен йога-семинар...




Йога не е спорт. Йога е път.

Много хора (вкл. и пишещата) се захващат с йога, поради чисто „спортни” причини – за да се тонизират, за да се справят със стреса, за да отслабнат, дори от любопитство .Считат йога за полезен и лесен спорт, който може да има положителен ефект върху тяхната физическа кондиция. Но с течение на времето (и практикуването), нещата се оказват съвсем различни: Йога е път. Различен, индивидуален, труден или лесен, приятен или катарзисен..., но все пак, път! А накъде води, зависи от това къде човек иска да "отиде".



Йога е всеприемаща и ненасилваща

Няма ограничения или изисквания. Не е необходимо да сте млади, с тренирани фитнес тела и с почти олимпийска издържливост. С йога може да се занимава всеки – стига да има желание. В йога няма добро или лошо изпълнение – всеки прави това, което може и до колкото може.



Йога е симетрия и хармония

Всяка асана има своята противоположна, „хармонизираща” такава. Комплексите са така построени, че се търси симетрия в позите и натоварванията. Например – ако сте правили „свещ”, задължително след това трябва да направите и „риба” – за да се уравновесят усилията на използваните мускулните групи.



Йога е постоянство и дициплина

(Тук моята непостоянна близнашка душа охка). Йога изисква постоянство и дисциплина. Без тези двете, е немислимо да се очаква какъвто и да е било ефект от заниманията с йога. Всеки ден, в един и същи час, с едно и също усърдие... Лека полека тези качества ще се прехвърлят и в другите сфери на живота ни. Едва тогава може да се каже, че практикуваш йога .



Йога е самонаблюдение и самоконтрол.

Удивително е как повдигането на един крак за четири такта вдишване може да подобри способността ни за самонаблюдение и самоконтрол. Ако правите асани, мислейки си за проблемите на житието-битието, по-добре станете от пода и идете във фитнес залата. Защото йога не се прави само с тялото – йога се практикува преди всичко с ума. Да наблюдаваш и минималното движение и състояние на една мъничка група мускули, да отпускаш или разтягаш съзнателно същите, да контролираш дали гърба ти е изправен, раменете отпуснати, ръцете протегнати, да определяш дишането на ритми с пълното участие на волята и съзнанието – ето това е йога. Усърдие на Духа.



Йога е щастие

Постоянството в практикуването на йога, освобождава блокирани енергии у нас (кундалини) и по приятно „магически” начин ни докарва до състояние на лека еуфория, която в обикновенния живот наричаме щастие. Оптимизъм и доброжелателност стават психологическия фон на ежедневието ни – напук на кризи, безпаричие и обществено дирижирана параноя...



HAPPY YOGA!