Средство за Не-страх

С йога-инструкторката работим върху новите асани в основния комплекс…


Тя показва : свещ, рало, пак свещ. И в един момент гъвкаво и ловко се изметва назад и прави мост!

В главата ми оттеква едно :”Е,НЕ! ТОВА никога няма да го направя!”

Шегува ли се! Аз с моите години, с втърдения си гръб, с огромното си тромаво тяло! Да се мяткам като риба насам - натам!

Два дена се спотайвам в групата и си намирам извинения, за да не опитвам. На третия, обаче, Юлето не пропуска да ме попита :”Справяш ли се?” Кротко признавам, че не. В следобедното занятие преминаваме инструкциите. Юлето ни приканва да излезем пред групата и да пробваме. Хем ми се ще, хем не ми стига куража. Другар по постелка ме подкрепя: „Върви, върви опитай!”. Ставам, с колеблива походка си проправям път сред разположилите си на земята колеги и се чувам как казвам на глас:”Ей сега умрях!” Признавам, страх си ме беше. Ами ако ми се повреди нещо гръбнака? Винаги ми е бил слабото място. Юлето благо и спокойно започва да ми дава инструкции. Повдигане на краката, свещ, рало. До тук добре! Пак свещ. „Левият крак свий към главата, десният назад към пода…” Замръзвам в движението. Единият крак притиска главата ми, а другият виси безнадежно във въздуха. Не успявам да намеря земята – тя просто е изчезнала. Обхваща ме лека паника и съм на път да се откажа, но едно нежно докосване и няколко окуражителни думи ми помагат да се отпусна назад още малко. Приземявам се първо с десния,а после и с левия си крак. В този момент изненадващо усещам как гръдният ми кош се… отваря! Все едно някой разряза с огормна лозарска ножица гръдната кост и ме накара да вдишам. И още. И още. И още. Дробовете ми се пълнеха с въздух за първи път. Усещах си сърцето. Усещах себе си. Извиках от изненада. Около мен се разнасяха бурни аплодисменти – колегите горещо ме подкрепяха за успешния ми опит. Но те не разбираха – аз започнах да вдишвам дълбоко.

Усещането за „отвореност” продължи дълго, след като се върнах на мястото си. Бях леко замаяна и щастлива в същия момент. Помислих си: „Там където умът се страхува, тялото се справя без проблеми. Трябва само да му имам доверие и да го оставя да си върши своето.” А сърцето ми продължаваше да се радва на лекотата си. Беше свободно и готово.... ”за любов”, допълних аз, сядайки в лотос за минутите медитация...

Оттогава не пропускам да си „отварям” тялото. Всеки път, когато почувствам, че ежедневието и умът ми вземат невротичен превес над моето чувство за свобода и хармония, знам, Мостът ме чака, за да ми помогне…

Благодаря ти, Юле!

HAPPY YOGA

Скромни впечатления и размисли, след интензивен йога-семинар...




Йога не е спорт. Йога е път.

Много хора (вкл. и пишещата) се захващат с йога, поради чисто „спортни” причини – за да се тонизират, за да се справят със стреса, за да отслабнат, дори от любопитство .Считат йога за полезен и лесен спорт, който може да има положителен ефект върху тяхната физическа кондиция. Но с течение на времето (и практикуването), нещата се оказват съвсем различни: Йога е път. Различен, индивидуален, труден или лесен, приятен или катарзисен..., но все пак, път! А накъде води, зависи от това къде човек иска да "отиде".



Йога е всеприемаща и ненасилваща

Няма ограничения или изисквания. Не е необходимо да сте млади, с тренирани фитнес тела и с почти олимпийска издържливост. С йога може да се занимава всеки – стига да има желание. В йога няма добро или лошо изпълнение – всеки прави това, което може и до колкото може.



Йога е симетрия и хармония

Всяка асана има своята противоположна, „хармонизираща” такава. Комплексите са така построени, че се търси симетрия в позите и натоварванията. Например – ако сте правили „свещ”, задължително след това трябва да направите и „риба” – за да се уравновесят усилията на използваните мускулните групи.

Йога е постоянство и дициплина

(Тук моята непостоянна близнашка душа охка). Йога изисква постоянство и дисциплина. Без тези двете, е немислимо да се очаква какъвто и да е било ефект от заниманията с йога. Всеки ден, в един и същи час, с едно и също усърдие... Лека полека тези качества ще се прехвърлят и в другите сфери на живота ни. Едва тогава може да се каже, че практикуваш йога .



Йога е самонаблюдение и самоконтрол.

Удивително е как повдигането на един крак за четири такта вдишване може да подобри способността ни за самонаблюдение и самоконтрол. Ако правите асани, мислейки си за проблемите на житието-битието, по-добре станете от пода и идете във фитнес залата. Защото йога не се прави само с тялото – йога се практикува преди всичко с ума. Да наблюдаваш и минималното движение и състояние на една мъничка група мускули, да отпускаш или разтягаш съзнателно същите, да контролираш дали гърба ти е изправен, раменете отпуснати, ръцете протегнати, да определяш дишането на ритми с пълното участие на волята и съзнанието – ето това е йога. Усърдие на Духа.



Йога е щастие

Постоянството в практикуването на йога, освобождава блокирани енергии у нас (кундалини) и по приятно „магически” начин ни докарва до състояние на лека еуфория, която в обикновенния живот наричаме щастие. Оптимизъм и доброжелателност стават психологическия фон на ежедневието ни – напук на кризи, безпаричие и обществено дирижирана параноя...



HAPPY YOGA!

Нов старт

Е, какво да се прави?

Моите шест месеца на почивка и отшелничество вървят към своя край.
Шест месеца  са минимално необходимият срок, за да може човек да приключи с един етап от живота си и да се насочи към нов. След шестият месец нещата започват да изглеждат малко отчаяно и се налага търсенето на помощ.
Но при мен е особенно. Защото обикновенно аз съм тази, която оказва помощ на другите - когато са закъсали душевно, когато са в "долна мъртва точка", отчаяни, обезверени, Озверени...
Да, май някой се досети - психолог съм.
Бях.
Сега нещата стават по-интересни. Защото преминавайки през поредната ми житейска криза си дадох сметка, че само психология не стига.
Рано или късно идва потребността  и от нещо друго, по-светло и по-неуловимо - има нужда от духовност.
Колкото и да е странно, убедих се, че духовността започва в тялото. Ето защо се посветих на йога. Чрез нея на медитация.. и така нататък. До къде ще стигна - не знам.
Но написах всичко това, защото исках да се похваля -  съвсем нахално и откровенно:

първите две крачки са направени - вече имам свой "професионален" блог

http://www.yogaipsihologia.blogspot.com/

и до две - три седмици (благодарение на сибирския студ и сняг, който ми обърка плановете), отваря врати и моето ново студио "Йога&Психология".
Две скромни крачки, но много важни за мен. Защото символизират "завръщането" ми към нормалния живот.
Стискайте палци!!!

P.S. Това са 4 различни варианта на евентуалното лого :"йога за здраве&психология за щастие". Какво ще кажете??