Светът е оцелял, защото се е смял...

Ето как братушките поддържат духа си:



Друзья приходят и уходят. Враги накапливаются.



Жизнь - как телеграмма, короткая и с ошибками!


Если руки золотые, то неважно откуда они растут!


Старость - это когда будущее становится настоящим.


Стресс это когда с криком просыпаешься и понимаешь,
что еще не уснул.


Время - хороший доктор, но плохой косметолог.


Если чувствуешь, что ты тупеешь - не огорчайся.
Тупеть может только умный.


Люди любят экономить и они готовы платить любую цену за это.


Жизнь, спасенная Вами, может оказаться Вашей собственной.


Индейцы сполна отплатили миру за истребление, дав ему табак.


Когда-нибудь и мы будем говорить "когда-то..."


Обычно козлами женщины называют тех мужчин, которых им не удалось сделать баранами...


Как-то со словом "правда" невольно ассоциируется слово - "страшная".



Недостаток информации рождает лёгкую эйфорию, а её переизбыток - тяжёлую депрессию.


В недрах нашей страны можно найти много полезных ископаемых, а на поверхности - много вредных.



В pазгаp вечеpа на эстpадy выходит хозяин pестоpана и объявляет:

- А сейчас - Белый yжин: дамы yгощают кавалеpов.



Раньше даже ностальгия была намного лучше.



Подруга рассказывает:

- Мужу при выпуске из садика в школу давали характеристику

"Общительный, хорошо кушает и играет"

- знаешь, за 30 лет ничего не изменилось.



Мочевой пузырь - он как сердце. Ему не прикажешь.



Старость начинается тогда, когда больше денег тратится на поддержание здоровья, чем на его разрушение.



Для сохранения хорошей фигуры женщине нужно всего три вещи: тренажер, массажер и ухажер.



Эстpада пpизнала его негeeспосoбным.



Штирлиц всегда знал, что лучше один раз подслушать, чем сто раз услышать...



Всю жизнь боялся, что меня затопят соседи сверху - до тех пор, пока не сгорели соседи снизу.



Муж возвращается домой из командировки, открывает дверь и кричит:

- Жена, я тебе дефицит привез.

Жена: - А какой?

Муж: - ИММУННЫЙ!!!


Если уж наломал дров, то всегда найдутся те, кто раздуют из этого огонь.



Два профессора, специалисты в области ядерной физики, сидят в ресторане и оживлённо беседуют. Мимо их стола проходит moлоденькая эффектная женщина с хорошей фигурой. Оба учёных сразу замолкают, и смотрят на женщину.
Наконец один из них восклицает:
- Надо же, как интересно сгруппировались атомы!


Если правда против вас, повернитесь к ней спиной, и она будет за вами.




Тези и още други бисери ми изпрати моя скъпа приятелка, която, представете си живее не в Москва, а в Ню Йорк...
Привет Таня!

Москва слезам верит...

Седя и си гледам снощи телевизията. Нали е неделя. И прехвърляйки каналите намирам по руската "Москва слезам не верит". Подскачам от радост. За мен, бивша възпитаничка на руска езикова гимназия, това е култов филм. Правя си чашка ароматен чай и се настанявам удобно на дивана, предвкусвайки приятната вечер. Гледам с внимание, макар че знам филма на изуст! Припомням си всяка сцена, всяка реплика, всяка песен, използвана за музикално оформление. Близо съм до катарзиса - толкова ми е хубаво! Обичам Катерина (главната героиня). Заобичах я още, когато гледах филма за първи път - младо момиче, невинно и наивно, което първо бива изиграно от лукав мъж, но не се предава и успява да си намери място в живота - става силна, независима и обожавана... И справедливостта тържествува зад раменете й. После се появява Той, заслуженият. И тя въздъхва влюбено:"Господи, как я тебе искала!"... До тук добре. Това го помнех - модерната приказка за Пепеляшка.
НО!
Тази вечер за първи път видях нещо ново.
и никак не ми хареса....
ТОЙ, златният, в един момент разкрива коя всъщност е неговата възлюблена (директор на завод) и вижте какво следва после:



Честно казано, тези десет минути ми отровиха спомените за филма. Защото той спира до тук, а аз изживях развитието на историята в истинския живот.
Работата е в това, че този мъж няма да успее да приеме факта, че жената до него е по-силна и по-кадърна. И тяхната красива любов постепенно ще се превърне в ад. Той ще се стреми непрекъснато да се докарва като мъж (първите признаци ги има - вижте само как строго пита дали има нещо за ядене и как се прави на безразличен, когато тя го гледа влюбено). А за нея има един единствен сценарий - след като първо се обезличава заради него (пример: измитата й физиономия във финала на филма и подчиненото й поведение, с което му сервира), накрая ще бъде изправена пред избора: или той или кариерата й. И каквото и да избере, все ще бъде грешно и изпълнено със сълзи.
Ех, Катя, Катя! Москва верит слезам! и как же!!
Затова, момичета,  нека не се обезличаваме заради едната любов! Или по-скоро нека не забравяме първо да обичаме себе, а после останалите. Жените, които се придържат към това правило правят чудеса - пак тази нощ една друга Катрин(Бигълоу) ни показа как жената може да бъде дори по-добра от собствения си (бивш) мъж!
Честит празник!
от една оцеляла ветеранка ....

Трети март - за празника без думи!

Любимите неща в живота... (пак неделен размисъл)

Днес е 15 лунен ден. Според Лунният календар - сатанински ден. В него нищо не трябва да се прави и нищо не се случва. Слава богу , че свършва в 18,56.

Но май моите сатанински дни бяха цяла поредица - преди 4 дни ми разбиха задното стъкло на колата - ей така, за самото разбиване. Нищо откраднато (то не че имаше какво, де), просто вандалски акт. Кръщелникът ми си разби мутричката, защото превъзбуден от живота, не гледа къде ходи, падна по стълбите и уплаши до смърт майка му. Като капак на всичко, снощи ключът от входната врата се счупи и си остана вътре в партона...

Та ставам аз тази сутрин и чета за 15 сатанински лунен ден. Хм!
Ще правя екзорсизъм!

На лошото ще отговоря с добро.
И си направих списък с любимите ми неща в живота:

ОБИЧАМ:

двамата ми сина - и друг път съм го казвала - най-хубавото нещо, което съм направила, са те!

двете Буби  - за къде съм без тяхното топло и космато присъствие;

йога и медитация  - карат ме да се обичам повече;

Тай Чи и медитация - помагат ми да се разбирам по-добре;

аржентинското танго : и да го танцувам, и да слушам музиката му - в такива моменти имам чувството, че светът се побрал в дланта ми (някои наричат това усещане страст);

книгите -   книгопоглъщащо чудовище съм;
дневникът ми - вече стават 30 години, от както написах първата му страница;

готвенето - ммммммммм;
шофирането - още една форма на медитация.. нямам думи!

пътешествията по исторически места - изпитвам скромен духовен екстаз, лудото ми въображение функционира като машина на времето;
морето - рачешко-рибешките компоненти на моята зодия умират да са около вода;

астрологията - новата страст на моят близнашки мозък - нямала съм и представа, колко интересна наука е това;

работата си - радвам се, когато помагам на хората, а в груповата терапия съм истинска фурия :)

хубавото кино -филмите, които ми харесват мога да ги гледам и 10 пъти;

цветята , кристалите, билките, ароматите, Слънцето, снега, синьото небе...

случайности като двойката ястреби, които се виеха онзи ден над гората, близо до къщата на родителите ми...


... и приятелките ми.....
.. и фотографията.... и музиката...
...и... блогърствуването...
...и онова, което още не съм видяла и опознала....

напук на Сатанинските дни!

Бъдете щастливи!

За belly dance, чалгата и ефектът "Булгар".. (неделни размисли)

Наскоро си мислех за удивителната ни способност като народ. Умеем да "булгаризираме" всяко нещо, което дойде в нашите географски ширини. И то обикновенно с привкуса на вулгарното или зле разбраното.

Преди няколко дни приятели ми пратиха няколко клипа от Венецианският Карнавал. Там, в един от дворците, по време на голям  празник , в който всички са облечени в ренесансови костюми, излизат две италиански хубавици и започват да играят belly dance. Естестенно, те са толкова далеч от оригинала, колкото Луната от Слънцето. Но ми напомниха факта, че напоследък ориенталските танци станаха много на мода на Запад. Затова, леко горда от своята по-ориенталска принадлежност коментирах: "Тези двете нищо не могат. Я елате при мен в България, да ви покажа за какво става  дума!" И като капак на моето самохвалство, реших да им публикувам и аз нещо. Влязох във Vbox7 с  твърдото намерение да намеря някой добър нашенски пример. Но намерих неща от този род:




Имаше и други - с Азис, Сашка, Ивана, Драгана и коя ли не още ...ана! Но нищо от това, което аз търсех. Преди години, още преди да се зароди чалгата в България, имах възможност да гледам на живо истински ориенталски танци и , признавам, останах наистина запленена от тях. По онова време живеех в Ливан, бомби падаха около нас непрекъснато, но в моментите на затишие, бейрутските феникси отваряха казина и вариетета, и ето какво можеше да се види:



Красивото в този танц надявам се да си го намерите вие. Това, което мен ме заплени, беше сериозността на изживяването, осъзнатостта на движенията и изключителното господство над изразителността на тялото на танцьорката.
Но ние в България сме далеч от тази концепция! .
А тази сутрин, като капак на всичките ми естетически терзания, намирам линк към един репортаж на BBC, поместен както винаги от Борис.

http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8522006.stm

Ето как ни виждат на Запад - нито европейци, нито ориенталци. Просто "Булгар"ци!!

Май е време да си го признаем - сами си правим тази култура, колкото и да ни е неудобно от нея! Хайде стига сме се оправдавали като децата, с "чуждо" влияние.  Ефектът "Булгар" надвива и най-претенциозните чуждоземни намеси. И не е нещо ново за нашите географски ширини - достатъчно е да си припомним Добри Войниковата "Криворазбрана Цивилизация"...

Сса..сса..!

HELP !!! Търси се Златният Принц!!!

Две тибетски териерки с родословие си търсят подходящ партньор в България!!!

Няма шега, няма измама!
Това са моите две тибетки, на които им дойде времето да се "задомяват". Обаче,... това с въздуха не става! И колкото и да пусках обяви, и да разпитвах, и да ми обещаваха съдействие, досега ТОЙ, Златният Тибетски Принц остава в неизвестност.
Та реших да се пробвам и в Нет-а - някой да е виждал Тибетският териер на мечтите ни?
Тук долу помествам и малко примерен материал

P.S. Естественно ще има и награда:

Saint Valentine или Широкая Масленница?

В неделя по стара традиция се празнува Сирни заговезни. Много мил и хубав семеен обичай, при който по-младите искат прошка от по-старите хора, син от баща, снаха от свекърва и т.н. Така са се предавали народните закони на почитането и прощаването - нещо, което май в ужасно модернизираният ни свят взе да липсва осезателно.А накрая на празничния ден, на мегдана са се палели огромни огньове, на които се е изгаряло чучелото на "стара баба" (символ на отминаващата зима) и са ги прескачали от момците на селото - за здраве и късмет...
Но днес нещата са променени. Знайно е, чуждоземни обичаи и светци заместиха  простоватите, но пълни със символи и съдържание български обичаи (ужасно мразя Хелоуин, вместо нашият Свети дух, например!)

А тази година, като капак на всичко, веселият Заговезни ще бъде буквално "удавен" в море от червени сърчица, плющени мечета с надпис "Ай лъв ю" и блудкаво-сантиментални романтични филмчета, made in Hollywood. Защото все повече хора си спомнят за Свети Валентин (кой е па тоя??), а не за простосмъртното "хамкане".

Затова си намерих противоотрова: ето ви, читатели любими, две извадки от един велик филм:
в него се говори САМО И САМО ЗА ЛЮБОВ, ама по особен, славянски начин.

Ха, да видим кое ви допада повече: Saint Valentaine или Широкая Масленница?

P.S. Естественно, ако Михалков беше българин, щеше да пресъздаде нещо в по-нашенски, балкански дух. Ама го нема.. А и в Yuo Tube има само изпълненията на детски ансамбъл от една забавачница - никой и не рачи да документира нашенските обичаи... Затова се задоволяваме с руските... нали са уж братушки...

P.P.S. Ако имате търпение да изгледате и двете клипчета, ще се забавлявате от душа и сърце!
Бог простить!