четвъртък, 22 април 2010 г.

Намерих си любима снимкааааааа!!!

Това е една от първите ми дигитални снимки, която мислех, че съм загубила. Днес, случайно, благодарение на един стар компютър, снабден с работещо флопи и едно много оправно момиче, я изровихме от архивите. И много ме зарадва...

вторник, 20 април 2010 г.

Неделна импресия, публикувана във вторник..

Красотата влезе в дома ми...

Погледна ме, изслуша ме, разбра ме и ми изтри сълзите. После деликатно ме погали по главата и нежно ме целуна по врата. Даде ми време и пространство за избор. Търпеливо ме изчака да се разбера и да се реша...

След Красотата, в дома ми влезе и Радостта...
щастливият смях, закачките,.. горчивият шоколад и сладкото вино ,... споделеното мълчание пред огъня в камината...


А накрая прагът ми пристъпи Свободата -да избирам и да бъда избирана,....да усещам и да бъда усещана, ... да докосвам и да бъда докосвана...

топъл мрамор..., кадифен бронз..., непреходна сила...

Това е тя - моята бронзова статуя от Риаче. Оцеляла през "вековете" на живота ми, все така внушителна, запленяваща и вдъхваща чувство за сигурност и човешка доброта...
Какъв късмет и какво щастие, че морето дълго време я е пазило... за мен!

неделя, 18 април 2010 г.

Без думи!

От Ню Йорк до мен пристигна това неделно послание, благодарение на Мадлен Ч. Аз пък го "предавам нататък" с удоволствие и благодарност...:)

събота, 17 април 2010 г.

Yessssssss, All Night Long........

понеделник, 5 април 2010 г.

HAPPY YOGA

Скромни впечатления и размисли, след интензивен йога-семинар...




Йога не е спорт. Йога е път.

Много хора (вкл. и пишещата) се захващат с йога, поради чисто „спортни” причини – за да се тонизират, за да се справят със стреса, за да отслабнат, дори от любопитство .Считат йога за полезен и лесен спорт, който може да има положителен ефект върху тяхната физическа кондиция. Но с течение на времето (и практикуването), нещата се оказват съвсем различни: Йога е път. Различен, индивидуален, труден или лесен, приятен или катарзисен..., но все пак, път! А накъде води, зависи от това къде човек иска да "отиде".



Йога е всеприемаща и ненасилваща

Няма ограничения или изисквания. Не е необходимо да сте млади, с тренирани фитнес тела и с почти олимпийска издържливост. С йога може да се занимава всеки – стига да има желание. В йога няма добро или лошо изпълнение – всеки прави това, което може и до колкото може.



Йога е симетрия и хармония

Всяка асана има своята противоположна, „хармонизираща” такава. Комплексите са така построени, че се търси симетрия в позите и натоварванията. Например – ако сте правили „свещ”, задължително след това трябва да направите и „риба” – за да се уравновесят усилията на използваните мускулните групи.



Йога е постоянство и дициплина

(Тук моята непостоянна близнашка душа охка). Йога изисква постоянство и дисциплина. Без тези двете, е немислимо да се очаква какъвто и да е било ефект от заниманията с йога. Всеки ден, в един и същи час, с едно и също усърдие... Лека полека тези качества ще се прехвърлят и в другите сфери на живота ни. Едва тогава може да се каже, че практикуваш йога .



Йога е самонаблюдение и самоконтрол.

Удивително е как повдигането на един крак за четири такта вдишване може да подобри способността ни за самонаблюдение и самоконтрол. Ако правите асани, мислейки си за проблемите на житието-битието, по-добре станете от пода и идете във фитнес залата. Защото йога не се прави само с тялото – йога се практикува преди всичко с ума. Да наблюдаваш и минималното движение и състояние на една мъничка група мускули, да отпускаш или разтягаш съзнателно същите, да контролираш дали гърба ти е изправен, раменете отпуснати, ръцете протегнати, да определяш дишането на ритми с пълното участие на волята и съзнанието – ето това е йога. Усърдие на Духа.



Йога е щастие

Постоянството в практикуването на йога, освобождава блокирани енергии у нас (кундалини) и по приятно „магически” начин ни докарва до състояние на лека еуфория, която в обикновенния живот наричаме щастие. Оптимизъм и доброжелателност стават психологическия фон на ежедневието ни – напук на кризи, безпаричие и обществено дирижирана параноя...



HAPPY YOGA!

петък, 19 март 2010 г.

Светът е оцелял, защото се е смял...

Ето как братушките поддържат духа си:



Друзья приходят и уходят. Враги накапливаются.



Жизнь - как телеграмма, короткая и с ошибками!


Если руки золотые, то неважно откуда они растут!


Старость - это когда будущее становится настоящим.


Стресс это когда с криком просыпаешься и понимаешь,
что еще не уснул.


Время - хороший доктор, но плохой косметолог.


Если чувствуешь, что ты тупеешь - не огорчайся.
Тупеть может только умный.


Люди любят экономить и они готовы платить любую цену за это.


Жизнь, спасенная Вами, может оказаться Вашей собственной.


Индейцы сполна отплатили миру за истребление, дав ему табак.


Когда-нибудь и мы будем говорить "когда-то..."


Обычно козлами женщины называют тех мужчин, которых им не удалось сделать баранами...


Как-то со словом "правда" невольно ассоциируется слово - "страшная".



Недостаток информации рождает лёгкую эйфорию, а её переизбыток - тяжёлую депрессию.


В недрах нашей страны можно найти много полезных ископаемых, а на поверхности - много вредных.



В pазгаp вечеpа на эстpадy выходит хозяин pестоpана и объявляет:

- А сейчас - Белый yжин: дамы yгощают кавалеpов.



Раньше даже ностальгия была намного лучше.



Подруга рассказывает:

- Мужу при выпуске из садика в школу давали характеристику

"Общительный, хорошо кушает и играет"

- знаешь, за 30 лет ничего не изменилось.



Мочевой пузырь - он как сердце. Ему не прикажешь.



Старость начинается тогда, когда больше денег тратится на поддержание здоровья, чем на его разрушение.



Для сохранения хорошей фигуры женщине нужно всего три вещи: тренажер, массажер и ухажер.



Эстpада пpизнала его негeeспосoбным.



Штирлиц всегда знал, что лучше один раз подслушать, чем сто раз услышать...



Всю жизнь боялся, что меня затопят соседи сверху - до тех пор, пока не сгорели соседи снизу.



Муж возвращается домой из командировки, открывает дверь и кричит:

- Жена, я тебе дефицит привез.

Жена: - А какой?

Муж: - ИММУННЫЙ!!!


Если уж наломал дров, то всегда найдутся те, кто раздуют из этого огонь.



Два профессора, специалисты в области ядерной физики, сидят в ресторане и оживлённо беседуют. Мимо их стола проходит moлоденькая эффектная женщина с хорошей фигурой. Оба учёных сразу замолкают, и смотрят на женщину.
Наконец один из них восклицает:
- Надо же, как интересно сгруппировались атомы!


Если правда против вас, повернитесь к ней спиной, и она будет за вами.




Тези и още други бисери ми изпрати моя скъпа приятелка, която, представете си живее не в Москва, а в Ню Йорк...
Привет Таня!

понеделник, 8 март 2010 г.

Москва слезам верит...

Седя и си гледам снощи телевизията. Нали е неделя. И прехвърляйки каналите намирам по руската "Москва слезам не верит". Подскачам от радост. За мен, бивша възпитаничка на руска езикова гимназия, това е култов филм. Правя си чашка ароматен чай и се настанявам удобно на дивана, предвкусвайки приятната вечер. Гледам с внимание, макар че знам филма на изуст! Припомням си всяка сцена, всяка реплика, всяка песен, използвана за музикално оформление. Близо съм до катарзиса - толкова ми е хубаво! Обичам Катерина (главната героиня). Заобичах я още, когато гледах филма за първи път - младо момиче, невинно и наивно, което първо бива изиграно от лукав мъж, но не се предава и успява да си намери място в живота - става силна, независима и обожавана... И справедливостта тържествува зад раменете й. После се появява Той, заслуженият. И тя въздъхва влюбено:"Господи, как я тебе искала!"... До тук добре. Това го помнех - модерната приказка за Пепеляшка.
НО!
Тази вечер за първи път видях нещо ново.
и никак не ми хареса....
ТОЙ, златният, в един момент разкрива коя всъщност е неговата възлюблена (директор на завод) и вижте какво следва после:



Честно казано, тези десет минути ми отровиха спомените за филма. Защото той спира до тук, а аз изживях развитието на историята в истинския живот.
Работата е в това, че този мъж няма да успее да приеме факта, че жената до него е по-силна и по-кадърна. И тяхната красива любов постепенно ще се превърне в ад. Той ще се стреми непрекъснато да се докарва като мъж (първите признаци ги има - вижте само как строго пита дали има нещо за ядене и как се прави на безразличен, когато тя го гледа влюбено). А за нея има един единствен сценарий - след като първо се обезличава заради него (пример: измитата й физиономия във финала на филма и подчиненото й поведение, с което му сервира), накрая ще бъде изправена пред избора: или той или кариерата й. И каквото и да избере, все ще бъде грешно и изпълнено със сълзи.
Ех, Катя, Катя! Москва верит слезам! и как же!!
Затова, момичета,  нека не се обезличаваме заради едната любов! Или по-скоро нека не забравяме първо да обичаме себе, а после останалите. Жените, които се придържат към това правило правят чудеса - пак тази нощ една друга Катрин(Бигълоу) ни показа как жената може да бъде дори по-добра от собствения си (бивш) мъж!
Честит празник!
от една оцеляла ветеранка ....