Погледна ме, изслуша ме, разбра ме и ми изтри сълзите. После деликатно ме погали по главата и нежно ме целуна по врата. Даде ми време и пространство за избор. Търпеливо ме изчака да се разбера и да се реша...
След Красотата, в дома ми влезе и Радостта...
щастливият смях, закачките,.. горчивият шоколад и сладкото вино ,... споделеното мълчание пред огъня в камината...
А накрая прагът ми пристъпи Свободата -да избирам и да бъда избирана,....да усещам и да бъда усещана, ... да докосвам и да бъда докосвана...
топъл мрамор..., кадифен бронз..., непреходна сила...
Това е тя - моята бронзова статуя от Риаче. Оцеляла през "вековете" на живота ми, все така внушителна, запленяваща и вдъхваща чувство за сигурност и човешка доброта...
Какъв късмет и какво щастие, че морето дълго време я е пазило... за мен!
4 коментара:
:)
Много хубаво и много...рачешко...
И красиво,и чисто,и искрено,и запленяващо...:)
Дай Боже всекиму да има своите нежни "тотеми" и поне един "олтар", в който понякога да се скрие и да зареди батериите на душата си.
Такива късчета-дали ще са от бронз,дърво или хартия,те носят отпечатък,парят с топлината си и нашепват с шумолящи спомени .
Или пък внезапно връхлитащи и плискащи се?Като виното в чашите,като смехът,като сълзите ни...
Кикче раци-близнаци не знам. Знам само, че красотата наистина ми беше на гости!
Савлена, амин дай боже всекиму! Само че, понякога трябва много време и много търпение... ама много!!
Публикуване на коментар