Донасям ги с радост в къщи. Нямам търпение да ги застеля, да видя леглото си, колко ли хубаво ще изглежда. Махам припряно старите, които на практика са още съвем чисти, тъй като съм ги сложила преди два дена.
Много обичам да ми е красиво и уютно.
Започвам ритуалните действия, изпълнена с благоговеене. Първо постилам тъмнорозовият долен чаршаф. Малко е големичък, но пък така добре обхваща матрака.
Следват възгланиците – обличам ги нетърпеливо в новите калъфки, които изпълват стаята с топлите си пастелни цветове. Харесват ми. Радвам им се. Седят елегантно и приканващо на мястото си.
Накрая идва ред на „пухенката”, както моята приятелка Тони, нарича леката завивка от гъши пух. Вадя калъфа от опаковката, разтварям го, разстилам го върху леглото.
И замръзвам!
Огромен е!
Моята пухенка се събира два пъти в него. Гледам го втренчено и гърлото ми започва да се свива и да се превръща в буца от нещо тежко и бодливо.
Разбирам, че поддадена на шопинг-страстите си, въобще не съм внимавала. Купила съм комплект за брачно ложе, matrimoniale, както го наричат онези от Ботуша.
Съвсем забравих, че отскоро съм отново single.
Какво да се прави – силата на навика!
3 коментара:
Нищо. След известно време ще си го ползвате :-)
Само че.. мисля, при обща завивка, дори голяма да е, все някой ще спи полузавит ;-)
Дано поне леглото ти да е голямо. Грабвай и една голяма пухенка от магазина да се рееш из пухено пастелни постелки...
По принцип и аз като Дими съм за отделните завивки в общото гнездо - "Всяка жаба да си знае гьола" :)
И аз, и аз. Иначе голяма борба и дърпане пада...( тава е по повод коментарите на Петя и Дими).А за теб, приятелко....... Горе главата!
Господ като затвори врата, отваря порта!!! Готви се!
Публикуване на коментар