Чета последният пост на Модерната Вещица и косите ми настръхват. Цялото ми тяло се напряга, усещам едно неприятно събиране на кръвта от периферията на тялото ми, към тила. А там се заформя огненото кълбо на гнева. Всеки път, когато някой ми разказва подобна история, виждам или дори ставам обект някакво насилие, тилът ми изтръпва. И тогава, за да се разсее това усещане си спомням нещо наистина хубаво, което дава много кураж:
Не допускай никакво насилие над себе си,
нито от меч, нито от слово,
нито от Цар, нито от Бог,
дори и да е от обич! Поп Богомил, 9 век
Приятна вечер на всички посестрими...
3 коментара:
Колко е хубав цитатът.Ще си го запазя.А за вещицата не се тревожи,все пак е вещица,а и модерна при това.Вече го е преодоляла и е станала по-силна :)
Приятна вечер и на теб.
О, недей! Правиш го да звучи сякаш търся съчувствие. А аз търся разбиране. Дори не заради себе си, а заради други жени, които са в подобно положение.
Ако някой прочете моят разказ и преживяванията му се сторят познати, ако може да се замисли, да се вгледа и да разпознае симтомите, ако може да стигне до етапа, когато спираш да не търсиш надежда там, където няма, това ще е голямо постижение за мен.
Също е важно, когато имаш приятелка в това положение, да не я съдиш за нейната слабост. Жените-жертва имат нужда от разбиране и приемане, не от осъждане.
Нужда от разбиране, а не от осъждане или съчувствие.. Напълно съм съгласна. Но бих добавила и помощ. Когато си имаш работа с насилник (без значение мъж или жена)и искаш да разкъсаш веригата, има нужда от някой до теб, който да мисли с трезва глава и да помага в моментите на слабост и неувереност.И е вярно също, че хората с подобен проблем трябва да се научат как да откриват насилника още в "латентния" му период, преди да са паднали в капана му и преди да е показал Франкенщайската си същност.Писаното от Модерната вещица ми е до болка познато.
Затова казвам - посестрими сме...
Публикуване на коментар