неделя, 16 май 2010 г.
вторник, 11 май 2010 г.
Царят на Фараоните дойде в Търново
Това е проф. Захи Хауас, наричан от международната археологична общност "Царят на Фараоните". Научните му постижения можете да видите тук. В последните години огромна популярност придобиха документалните филми на National Geografic. А за себе си той шеговито казва, че знаменитата шапка на Индиана Джоунс била бледо копие на неговата.
Египетския професор получи днес във Великотърновския Университет титлата Doctor Honoris Causa.
Всъщност, тази среща ме остави без думи... Ще допиша поста утре..
петък, 7 май 2010 г.
Когато времето няма значение…
..телефони и компютри стоят изключени и захвърлени…
Блудкавата телевизия, която иначе запълва празните времеви пространства, е напълно забравена. Светът, вън от стените на дома ми, продължава глупаво-френетичния си бяг.
Но за нас това е без значение.
Защото сме в друго измерение. Онова на Мига..
Carpe Diem!
Празник настъпва за очите ни – гледаме се с интерес, с удоволствие, с желание, с уважение, с любопитство и проникновение. Опитваме се да гадаем чрез гънките на телата ни, в релефа на мускулите, силата и мекотата им, в миризмата и вкуса на кожата ни – търсим се навсякъде, както се търси съкровище – с трепет, желание и апетит..
Удивително е, колко бързо се създава интимност между двама души, които са привлечени един от друг! Вече имаме собствена територия, която съхранява първите ни общи шеги и закачки, спомени от типа на:” а миналия път...” Небрежната лекота на въпроси от типа :”А правила ли си...?”, „Обичаш ли да...?”, „Би ли направил...?”, Аз разказах ли ти, когато..?”
Две неназовани правила са пазачите на новото общо и свещенно пространство – не се говори за проблемите на ежедневието и не се правят планове за „утре”. Бъдеще време не съществува за нас, защото инстинктивно знаем, че то е враг номер едно. Бъдеще време ни товари с надежди и очаквания, започва да ни изнервя, ако те не се сбъдват. Бъдеще време изкарва от нас лошите страни на характерите ни. Бъдеще време живее в Кутията на Пандора. И трябва да си остане там...
Тук и сега е нашият свят!
Споделена интимност. Нови телесни преживявания. Откровение. Спонтанност. Нежност. Душевен мир и хармония. Блаженство...
После идва вечерта на насищането.
Телата ни изнемогват от жаждата на душите ни.
А погледите продължават да шепнат:
„I want some more….”
Блудкавата телевизия, която иначе запълва празните времеви пространства, е напълно забравена. Светът, вън от стените на дома ми, продължава глупаво-френетичния си бяг.
Но за нас това е без значение.
Защото сме в друго измерение. Онова на Мига..
Carpe Diem!
Празник настъпва за очите ни – гледаме се с интерес, с удоволствие, с желание, с уважение, с любопитство и проникновение. Опитваме се да гадаем чрез гънките на телата ни, в релефа на мускулите, силата и мекотата им, в миризмата и вкуса на кожата ни – търсим се навсякъде, както се търси съкровище – с трепет, желание и апетит..
Удивително е, колко бързо се създава интимност между двама души, които са привлечени един от друг! Вече имаме собствена територия, която съхранява първите ни общи шеги и закачки, спомени от типа на:” а миналия път...” Небрежната лекота на въпроси от типа :”А правила ли си...?”, „Обичаш ли да...?”, „Би ли направил...?”, Аз разказах ли ти, когато..?”
Две неназовани правила са пазачите на новото общо и свещенно пространство – не се говори за проблемите на ежедневието и не се правят планове за „утре”. Бъдеще време не съществува за нас, защото инстинктивно знаем, че то е враг номер едно. Бъдеще време ни товари с надежди и очаквания, започва да ни изнервя, ако те не се сбъдват. Бъдеще време изкарва от нас лошите страни на характерите ни. Бъдеще време живее в Кутията на Пандора. И трябва да си остане там...
Тук и сега е нашият свят!
Споделена интимност. Нови телесни преживявания. Откровение. Спонтанност. Нежност. Душевен мир и хармония. Блаженство...
После идва вечерта на насищането.
Телата ни изнемогват от жаждата на душите ни.
А погледите продължават да шепнат:
„I want some more….”
неделя, 2 май 2010 г.
Време е за The Temptations... I wish it would rain
Когато ти потъват гемиите, най-добре е да са придружени с хубава музика... :)
четвъртък, 29 април 2010 г.
неделя, 25 април 2010 г.
Я другой такой страны не знаю... (пак агенти от Ню Йорк!)
С най-сърдечни поздрави на татко Пепи (Писма до моите деца) и фамилия!
Превод: Конкурсът за най-скъсано левче приключи!
четвъртък, 22 април 2010 г.
Намерих си любима снимкааааааа!!!
Това е една от първите ми дигитални снимки, която мислех, че съм загубила. Днес, случайно, благодарение на един стар компютър, снабден с работещо флопи и едно много оправно момиче, я изровихме от архивите. И много ме зарадва...
Абонамент за:
Публикации (Atom)